Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
Саяна, на по-малко от миля пред нас, беше ослепително бяла под слънцето, бяла като халата на младоженка. Но между нас и крепостните стени се издигаше същинският символ на Саяна. От двете страни на пътя бяха набити железни стълбове, високи по трийсет стъпки, и на тях висяха железни клетки. Във всяка клетка гниеха останки от човешки тела. Някои бяха само кокали, грижливо оглозгани от орли и врани. Други бяха издъхнали по-скоро, труповете бяха почернели от слънцето, с оцъклени очи и протегнати ръце за сетна милост, която не можеха да получат, преди Сайонджи да им позволи да се върнат на Колелото.
Чух грак, не от птица, а от окован в клетка мъж или жена — не можех да разбера под мръсотията и дрипите. Едно око се взираше към мен и една ръка пърхаше умолително през решетките за сетния дар.
Знаех, че не мога да го дам, колкото и да ми се искаше да взема лък от някой от бойците си и да забия милостивата стрела в сърцето на окования окаяник. За такова благодеяние щях тутакси да бъда наказан, най-вероятно като заместя този, на когото съм дал милостта.
Извърнах очи и продължихме.
Точно пред крепостните порти в редица стояха петдесет конници — водачът им беше излязъл отпред.
— Виждам, че ни очакват — каза Тенедос и ме изгледа да види дали ще заредя панически заповеди на войниците си да изтупат прахта от мундирите и сбруите. Не казах нищо — бях повече от сигурен, че ескадронният ми подофицер и старшите ми пиконосци са се погрижили за опрятния вид, преди да тръгнем заранта. Освен това се съмнявах, че Планинските воини ценят бляскавия месинг на шлемовете повече от острата като бръснач стомана.
Тази почетна гвардия не приличаше на парадния войнишки строй, който щеше да посрещне някой изтъкнат гост в Никиас: конете пръхтяха и потропваха с копита, готови да препуснат в галоп, а формацията беше пъстра колкото щеш. Ездачите им бяха фантастично накичени, с многоцветни тюрбани, като смачкани платна на лодка, с издути като балони ръкави на ярките ризи под кожените ризници и гащи. От всеки тюрбан висеше дълго цветно перо, което се спускаше чак до задниците на конете.
Но ножниците на мечовете им бяха от най-проста кожа и доста захабени, а по дръжките на оръжията им нямаше никаква украса. Носеха дълги копия и те също бяха с проста направа, а щом се приближихме, видях, че остриетата им блестят, не от лъскане, а от често точене.
Тези господа можеше да са дворцова гвардия, но изобщо не приличаха на парадни фукльовци като Златните шлемове на Никиас, дето стърчат мирно пред всяка врата в нашата Власт на Десетимата. Тези тук бяха воини, а не перчовци.
В първия миг си помислих, че мъжът отпред е командирът им, но скоро разбрах, че не е така.
Беше облечен в сияещо зелен халат, който менеше оттенъците си, щом го докоснеха слънчевите лъчи. В едната си ръка държеше дълъг жезъл, по който пробягваха цветове, все едно че е кух стрък тръстика и отвътре танцуваха пламъци. Беше висок, съвсем малко по-нисък от мен, и много слаб, а черната му като въглен коса беше намазана с восък и прибрана отзад на опашка, стигаща до кръста му. Брадата му също беше намазана и разделена на два остри клина, стигащи до средата на гърдите му. Можеше да е само магьосник.
— Поздравявам ви — изтътна гласът му, усилен от магия, — ясновидецо Лайш Тенедос и войници на Нуманция. Аз съм Иршад, главен джаск на преблагородния вожд аким Бейбър Фергана и неговия препокорен главен съветник по светските дела, също така — разпери ръце за поздрав и изневиделица се появи лека мъгла, ухаеща на розова вода и мускус.
Очаквах бойците ми да замърморят изумено, но останах изненадан и изключително доволен, че последва безразлично мълчание.
— Благодаря ви за радушния прием, джаск Иршад — отвърна Тенедос. — След като сте видели, че идваме, и сте предусетили, че занаятът ни е общ, може би е редно да върна вежливия поздрав и дара ви. Ала боя се, че моят дар не може да се хвърли през въздуха, поради опасност от наранявания. Мога ли да ви помоля най-учтиво храбрите ви воини да снишат копията си тъй, че да сочат към сърцето ми?