Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
— Уведоми по радиото митницата за „Летиша“. Каза, че ще ни залови сам.
— Кажи на Далия, че времето наближава.
Ландър знаеше, че от катера не могат да го видят, но все пак улавяха и най-малката промяна в курса му. Почти усещаше пипалата на радара върху гърба си. Щеше да е по-добре, ако наоколо имаше и други кораби… Да! Отляво забеляза белите светлини на някакъв съд, който се движеше на север с доста голяма скорост. Промени леко курса така, че да мине колкото може по-близо до него. Ясно си представяше радарния екран на патрулния катер — зелените светлини играеха по лицето на радиста, наблюдаващ големия образ на кораба и по-малкия на бързата лодка. Сигналът се появяваше ясно всеки път, когато лъчът на радара се завърташе.
— Приготви се — извика той на Далия.
— Да вървим — обърна се тя към Фазил.
Той не зададе въпроси. Двамата изтеглиха малката платформа с плаващите устройства настрана от завързаните експлозиви. Плаващите устройства представляваха барабани, всеки от които имаше малък отвор отгоре и обикновен кран отдолу. Далия донесе мачтата от каютата и радарния отражател от мостика. Прикрепиха рефлектора на върха на мачтата и я поставиха в отвора на платформата. С помощта на Фазил тя завърза единия край на триметрово въже за долната част на платформата, а другия — към оловна тежест. Вдигнаха глава и видяха светлините на кораба почти над себе си. Носът му стърчеше като скала. Профучаха край него като светкавица.
Ландър зави на север и погледна назад над кърмата, за да остави кораба между себе си и патрулния катер. Сега сигналите на радара им се смесваха, като по-високият кораб заслоняваше лодката на Ландър от импулсите на радара.
Той изчисли разстоянието до катера.
— Отвори крановете наполовина. — Секунда след това спря двигателите. — Хвърляй.
Далия и Фазил пуснаха плаващата платформа през борда. Мачтата лудо се залюля, когато тежестта, увиснала под платформата, я стабилизира като шлеп, поддържащ радарния отражател високо над водата. Когато Ландър включи отново двигателите и пое право на юг, платформата отново се заклати.
— Радистът не може да бъде сигурен дали сигналът на отражателя сме ние или някакъв нов съд и не знае дали още не сме зад кораба — отбеляза Фазил. — Колко време ще плава мачтата?
— С полуотворени кранове петнайсет минути — отвърна Далия. — Когато катерът стигне там, ще е потънала.
— И той ще последва кораба на север да провери дали не сме зад него, така ли?
— Може би.
— До каква степен може да ни види сега?
— На такова разстояние дървената лодка е почти невидима. Дори боята й е оловна. От кораба ще се получи слаба намеса. Ако спре, за да се ослуша, шумът от двигателите му също ще помогне. Още не знаем дали се е хванал на въдицата.
От мостика Ландър наблюдаваше светлините на патрулния катер. Виждаше двете редици бели светлини и червената светлина на левия борд. Ако се обърнеше към тях, щеше да, види зелената светлина на десния борд.
Далия застана до него и заедно загледаха светлините на катера. Виждаха само червена светлина, а след малко, когато се отдалечиха, само белите редици лампички. Последен се скри лъчът на прожектора, повдиган от вълните, опипващ празната тъмнина.
Ландър усети ново присъствие на мостика.
— Прекрасна работа — рече Мухамад Фазил.
Ландър не му отговори.
Седма глава
Очите на майор Кабаков бяха зачервени, а самият той се намираше в състояние на силна раздразнителност. Чиновниците от нюйоркската Служба по имиграция и натурализация бяха свикнали да ходят на пръсти около него, докато той седеше ден подир ден и преглеждаше снимки на арабите, живеещи в Съединените щати.
Книгите с размер на регистри по гражданското състояние, натрупани от двете му страни, съдържаха общо сто трийсет и седем хиляди фотографии и описания. Искаше да прегледа всичките. Беше убеден, че ако жената изпълнява мисия в тази страна, най-напред би си подсигурила прикритие. Папката „подозрителни араби“, поддържана от Службата по имиграция, съдържаше малко на брой жени и нито една от тях не приличаше на онази от спалнята на Хафез Наджир. Имиграционните власти бяха изчислили, че на Източното крайбрежие се намират около осемдесет и пет хиляди араби, влизащи незаконно в страната година след година и никъде нерегистрирани. Повечето работеха тихомълком на незабележими длъжности, не тревожеха никого и рядко влизаха в полезрението на властите. Тормозеше го вероятността жената да е една от тях.