Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
Когато се отдалечиха от брега, дъждът спря и ги огря воднисто зимно слънце. Далия погледна назад и видя чайките, които кръжаха ослепително бели на фона на сивите облаци, струпани зад гърба им. Рееха се свободно също като над плажа на Тир в детството й, когато стоеше на топлия пясък с малките си мургави крачета, надничащи изпод дрипавите й дрехи. Беше вървяла твърде дълго по странните лабиринти на мозъка на Майкъл Ландър и сега се питаше дали появата на Мухамад Фазил няма да наруши разбирателството им. Разбира се, ако още беше жив и ги чакаше с експлозивите някъде отвъд шестнайсеткилометровата ивица. Трябваше веднага да говори с него. Имаше неща, които Фазил трябваше да разбере, преди да е направил някоя непоправима грешка.
Когато обърна към открито море, Ландър я наблюдаваше от мястото на кормчията с ръка на руля. Морският въздух беше заруменял бузите й, очите й блестяха. Яката на агнешкия кожух беше вдигната около лицето й, а джинсите се впиваха в бедрата й, когато балансираше срещу движенията на малката яхта. Ландър, с двата големи дизелови двигателя зад гърба си, зает с нещо, което вършеше добре, отметна глава и продължително се изсмя. Беше истински смях и това я изненада. Не го беше чувала често.
— Знаеш ли, че си страхотна жена? — рече той и потърка око с кокалчето на показалеца си.
Тя погледна надолу към палубата, след това отново вдигна глава, усмихна се и го погледна в очите.
— А аз мислех, че сме тръгнали за експлозиви.
— Да — кимна Ландър. — За всички експлозиви на света.
Поддържаше курс сто и десет градуса, съвсем малко на североизток, заради отклонението на компаса. След малко го промени с още пет градуса, защото камбаната и сирените по шамандурите отвъд Барнегат му подсказаха точно въздействието на вятъра. Вълните вече се успокояваха, а пръски се вдигаха само когато лодката минаваше през тях. Някъде там, отвъд хоризонта, ги чакаше корабът, понесен от зимното море.
Към средата на следобеда спряха за малко и Ландър определи точното им място с помощта на радиостанцията. Направи го рано, за да избегне смущенията, които щяха да се появят по залез, и извънредно внимателно, като взе три ориентировъчни местоположения и ги отбеляза на картата. Отбеляза времената и разстоянията с грижливо изписани дребни цифри.
Докато се носеха на изток към кръстчето, отбелязано на картата, Далия направи кафе за сандвичите, които бе донесла, а след това разчисти масата. Залепи отгоре й с малки лепенка чифт хирургически ножици, бинтове за компрес, три малки спринцовки с морфин и една с „Риталин“. Подреди няколко шини до ръба на масата и също ги закрепи с лепенка.
Стигнаха до приблизителното място на срещата, доста зад морската линия Барнегат-Амброуз; един час преди залез-слънце. Ландър провери мястото с радиостанцията и направи малка корекция на север.
Видяха най-напред дима, лека струйка на хоризонта в източна посока. Под него се показаха и двете точки на комина. Скоро видяха и целия комин, който бавно димеше. Когато Ландър потегли към кораба, слънцето беше зад гърба му, ниско на югозапад. Всичко вървеше според плана му. Щеше да използва, че е на фона на слънцето, за да огледа кораба, така че всеки снайперист с телескопична пушка да бъде заслепен от светлината.
Намали скоростта и потегли към охлузения кораб, като го разглеждаше с бинокъла си. Видя два сигнални флага, които се издигнаха на левия му борд. Можа да разчете бяло X на син фон, а под него — червен ромб на бяло поле.
— М. Ф. — произнесе Ландър.
— Точно така. Мухамад Фазил.
Оставаха четирийсет минути слънчева светлина. Ландър реши да я използва. При положение, че наоколо не се виждаха други съдове, беше по-добре да рискува и да извърши прехвърлянето на дневна светлина, отколкото да направеше някоя беля в тъмното.
Далия извади делта-вимпела. Лодката се приближаваше все повече, ауспухът й гърмеше. Далия и Ландър надянаха маски от чорап.
— Голямата пушка — нареди Ландър.
Тя я сложи в ръката му. Той отвори предното стъкло пред себе си и постави пушката върху таблото, насочена навън. Беше автомат „Ремингтън 12“ с дълга цев и зареден пълнител. Ландър знаеше, че е невъзможно да се стреля точно от движеща се лодка. Двамата с Далия дълго бяха обсъждали този проблем. Ако Фазил загубеше контрол над кораба и по тях откриеха огън, Ландър щеше да отговори, да взриви кърмата и да изчезне срещу слънцето, докато Далия изпразваше другата голяма пушка в кораба. Когато се отдалечаха, щеше да премине на далекобойната пушка.