Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
Сърцето на Грей се сви при вида на широката усмивка на момчето. То се втурна напред и прегърна капитан Алдън, който се беше отпуснал на коляно. Изглеждаше невъзможно да съчетае тази проста радост с ужасите, описани от майор Джейн.
Алдън прегърна момчето през кльощавите рамене й го поведе към групата.
— Това са хората, с които исках да те запозная, Бааши.
Момчето се усмихна отново и ги заразглежда, но Грей забеляза лекия страх в очите му, типичната предпазливост от срещата с непознати. Бааши се присламча по-плътно до Алдън. Явно старите рани не бяха заздравели напълно.
Кучето на Тъкър приближи и го подуши, за да опознае новия член на глутницата.
Очите на Бааши станаха като паници. От гърдите му се изтръгна тих писък на ужас.
— Айййй…
— Каин, ела тук — нареди Тъкър, когато видя страха на момчето.
Овчарката се върна до стопанина си.
— Долу — подсили Тъкър командата с жест. Коленичи до кучето си, но думите му бяха отправени към момчето. — Няма да те нарани. Обещавам. Той е добро куче.
И протегна ръка, приканвайки момчето да приближи.
Бааши стоеше като закован до капитан Алдън.
— Остави момчето на мира — предупреди Сейчан. — Личи му, че се страхува от кучета.
Ковалски изсумтя в знак на съгласие. Дори Джейн присви загрижено очи.
Тъкър не им обърна внимание и остана с протегната ръка.
Сейчан погледна към Грей за помощ. Той само поклати глава — спомни си показателите за съпричастност на Тъкър. Бяха много над нормата. Тъкър имаше свръхестествената възможност да прониква в душата на другия. И може би това не се отнасяше само за животни.
Алдън, който несъмнено бе свързан с детето, като че ли също споделяше разбирането на Тъкър.
— Всичко е наред, Бааши. Ако искаш…
Момчето гледаше кучето, наклонило глава на една страна, сякаш търсеше в себе си онази изгубена връзка, която имаха децата с всички мъхнати и топли неща. Накрая се отдели от крака на Алдън, като леко трепереше.
Погледът му нито за миг не се откъсваше от Каин.
— Той добро куче? — попита Бааши.
Тъкър кимна веднъж.
Бааши запристъпва напред, сякаш приближаваше ръба на бездънна пропаст.
Каин седеше нащрек, само върхът на опашката му потръпваше от вълнение. Бааши посегна към кучето. Каин проточи нос и подуши шумно.
Бааши се придвижи сантиметър напред — и това беше достатъчно.
Дълъг розов език изскочи напред и близна върховете на пръстите му. Опашката се размаха енергично.
— Харесва те — тихо рече Тъкър.
Усмивката на Бааши се появи отново — отначало колебливо, после по-уверено. Приближи достатъчно, за да докосне главата на Каин. Носът на кучето задуши ръката му.
Бааши се изкиска и каза нещо на сомалийски диалект.
— Гъдел го е — преведе Алдън.
Секунди по-късно момчето седеше на земята, рошеше козината на кучето и се мъчеше да избегне езика му. Грей ги гледаше и си спомняше вчерашната свирепа атака на Каин срещу командоса. Опита се да си представи и момчето с автомат на рамо. В известен смисъл двамата — момчето и кучето — бяха бойци и може би Тъкър беше доловил, че такъв суров живот се нужда от отдушник — невинност и игра, а също и доверие.
Алдън застана до Грей.
— Бааши се възстановява бавно. Тук работят с деца като него. Опитват се да ги рехабилитират, да ги освободят от кошмарите, които са преживели. — Погледна към момчето и кучето, а после и към Тъкър. — Имате чудесен човек в екипа си.
Грей нямаше как да не се съгласи.
Тъкър се дръпна настрана и се загледа в далечните планини. След като беше видял как се бяха представили кучкарят и кучето в Босасо, как Каин бе последвал кървавата следа на Сейчан през безбройните миризми на града, Грей се зачуди дали няма да е по-добре просто да пуснат двамата в планините, да ги оставят да открият Аманда сами и да съобщят местоположението й.
Но това можеше да отнеме дни… дни, с които дъщерята на президента вероятно не разполагаше.
Планините Кал Мадо, Сомалия
От виковете и развълнуваните гласове навън Аманд разбра, че става нещо. Чу задавеното кашляне на колко двигателя, съпроводено от резки заповеди.