Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
— Англичаните поуспокоиха ли се след кашата в Босасо?
— Не бих казала. Но от СРП се съгласиха да потулят нещата и предложиха сътрудничеството си.
— Чудесно.
— Но не това е причината да се отбия — рече Кат. — Доведох ти един човек.
Тя се дръпна настрани. Зад ъгъла срамежливо надникна лице, обрамчено от руса коса.
— Лиза! — радостно възкликна Пейнтър. Стана и заобиколи бюрото си. — Мислех си, че ще се върнеш едва довечера.
Доктор Лиза Къмингс се вмъкна вътре, облечена в джинси и широка светлосиня блуза. Тя почука по китката си.
— Колко е часът според теб?
Както обикновено, не беше усетил колко неусетно си е отишъл денят — но нямаше намерението да позволява и приятелката му да направи същото. Прегърна я топло и я целуна по бузата, оценявайки колко добре се чувства.
Тя се сгуши в него — явно напълно споделяше мислите му.
— Хубаво е да си отново у дома.
Останаха прегърнати още малко, докато най-сетне не се разделиха, но без да пускат ръцете си. Лиза беше отсъствала цяла седмица заради някакъв медицински симпозиум. Пейнтър едва сега осъзна колко много му беше липсвала.
Той я поведе към един стол и я настани, преди да пусне ръката й.
— Чух за дъщерята на президента — кисело рече Лиза. — Помня я от едно официално събиране в Белия дом преди няколко месеца. Току-що беше разбрала, че е бременна.
— Като стана въпрос за това… — Кат се настани на съседния стол. — Директоре, бяхте ме помолили да намеря информация за бременността на Аманда.
Пейнтър се облегна на бюрото си. Разполагаше с пълното досие на дъщерята на президента, но не знаеше почти нищо за бебето, което носеше тя. Не искаше да оставя бели петна. В цялата афера имаше нещо странно — от фалшивите документи до пътуването до Сейшелите, а сега и отвличането.
Трябваше да провери абсолютно всичко.
— Първо, нероденото дете не е от съпруга й — започна Кат.
Пейнтър повдигна изненадано вежди. Това беше новина за него.
Кат обясни:
— Оказа се, че Мак Бенет е имал проблем с плодовитостта, налагащ използването на донор на сперма оплождане ин витро.
— Интересно. — Пейнтър добави новата информация към досието и незабавно започна да обмисля различните последици и пермутации от нея.
„Възможно ли е в това да има някакъв мотив? Нещо свързано с попечителство?“
— Къде е било извършено оплождането? — най-сетне попита той.
— В една клиника в Южна Каролина, недалеч от Чарлстън. Проверих я. Използват най-новите технологии. Има клиенти от цял свят.
— А донорът?
Кат поклати глава.
— Поверителна информация.
Пейнтър мразеше непроверените неща — обикновено именно те забъркваха кашата по-нататък.
Кат сякаш прочете мислите му.
— Мога да се обадя тук-там, но без съдебна заповед…
Пейнтър поклати глава.
— Всяко официално действие ще запали червени лампички и всички ще започнат да питат къде е Аманда. Не можем да рискуваме подобно нещо.
— Да не споменаваме и сериозното навлизане в личното й пространство — напомни му Лиза.
— Пък и в крайна сметка, детето може да няма нищо общо с отвличането й — добави Кат.
Пейнтър скръсти ръце. Не беше особено убеден.
— Аманда е избягала на Сейшелите само няколко седмици преди термина си. Пътувала е с фалшиви документи, сякаш е бягала от някого — или е искала да защити някого.
— Мислиш, че е свързано с бебето — рече Кат. — Но защо?
— Не знам. Но според мен в клиниката ще открием някои отговори.
— Мога да изпратя екип, който да проучи нещата.
— Или пък аз да го направя — предложи Лиза. — Все пак съм лекар. Най-обикновената колегиалност може да отвори вратите по-лесно от рейд на командоси.
Пейнтър сви устни. В миналото Лиза неведнъж беше помагала на Сигма. Медицинската й специалност, особено по отношение на бременността на Аманда, можеше да се окаже полезна — и най-вероятно Кат я бе довела тук именно заради това. Пък и трябваше да признае, че предложението й беше разумно. Така намаляваше рискът да бъдат забелязани, но от друга страна, изобщо не искаше да я излага на опасност.
— Аз ще ида с нея — предложи Кат. — Може да се представя като потенциален нов клиент.
— Имаш си новородено и друго малко дете у дома.