Убиец

„Защо не ни каза, че се местиш близо до Иън?“

Ариа отвори прозорец за отговор. Хана нямаше да се измъкне толкова лесно. „И аз самата току-що разбрах — написа тя. — Ти да не би да харесваш Майк?“.

„Може би — написа Хана. — Той е единственото момче, което не можеш да ми откраднеш“.

Ариа стисна зъби. Хана имаше предвид миналата есен, когато Ариа излизаше с бившето й гадже Шон Ейкърд. Изглежда и до днес смяташе, че Ариа го е откраднала от нея.

Мередит започна да разопакова подаръците си и да подрежда всичко на масичката. Първите неща бяха бебешки играчки, одеялце и помпа за гърда от Майк. Когато стигна до подаръка, увит в раирана хартия, Кейт се изправи.

— О, този е моят! — Тя потърка ръце ликуващо. Хана се намръщи още повече.

Мередит седна на дивана и разопакова подаръка.

— О, Господи! — ахна тя и извади едно кремаво гащеризонче от покритата с розова хартия кутия:

— Направено е от органична монголска кашмирена вълна — изрецитира Кейт. — Напълно оригинално.

— Много ти благодаря. — Мередит притисна гащеризончето към лицето си. Байрън разтърка преждата между пръстите си и кимна мъдро, сякаш беше някой специалист по кашмир. Раздърпаните памучни тениски и фланелени пижами бяха повече в неговия стил.

Хана рязко се изправи и тихичко изписка.

— Да не си душила из стаята ми?

— Моля? — попита Кейт и се ококори.

— Знаела си! — изпищя Хана. — Прекарах часове в търсене на идеалния подарък.

— Не знам за какво говориш. — Кейт сви рамене.

В този момент Мередит разопаковаше пакета, който беше донесла Хана. Вътре се намираше още една кутия от „Съншайн“.

— О! — рече Мередит с любезен тон, изваждайки същото гащеризонче от същата розова хартия. — Много е красиво. Отново.

— Никога няма да са ти излишни — засмя се Тейт, един от колегите на Байрън, и по брадата му се посипаха трохи от сандвича, който ядеше.

Кейт също се захили добросърдечно.

— Великите мозъци мислят еднакво — каза тя, а лицето на Хана се изкриви от гняв. Погледът на Майк прескачаше от едното момиче към другото; очевидно той поглъщаше жадно задаващата се драма.

Внезапно Ариа забеляза тъмна сянка, която мина покрай прозореца. Косъмчетата по ръцете й настръхнаха. В двора стоеше някой и наблюдаваше партито.

Тя огледа стаята, но като че ли никой не го забелязваше. Прокашля се, изправи се и се измъкна в коридора. С разтуптяно сърце отвори входната врата и излезе навън. Кварталът беше ужасно тих, във въздуха миришеше на пушек. Небето потъмняваше и лампата в началото на алеята хвърляше блед златист кръг светлина върху тревата. Тогава тя отново забеляза фигурата до пощенската кутия и отскочи назад. Слава Богу, не беше Иън. Беше…