Адвокатът с кучето

— Защо мислиш така?

— Защото в деня преди Уили да му види сметката, в банковата сметка на Чайлдрес са преведени сто бона. От швейцарска сметка.

Изненадах се да чуя подобно нещо.

— Може ли да се проследи?

— Разбира се, че не. Ако не са имали нищо против да ги проследяват, щяха да направят превода от някоя банка в Ню Джърси. За какво им е да се главоболят с Швейцария?

— Откъде знаеш за този превод? — попитах аз.

Пит се засегна.

— Нали съм детектив. Надуших го.

— Какво друго не си ми казал?

Той посочи устата ми.

— Имаш нещо между зъбите.

— Има ли нещо ново за Ърскин и плика? — попитах аз.

— Случаят не е мой — сви рамене той.

— Знам, но би трябвало да разбереш, ако има някакво развитие. Приятелят ти е зад решетките, забрави ли?

— Поради което е малко вероятно да се случи нещо. Не зная дали си го забелязал, но щом си мислим, че убиецът е в затвора, обикновено насочваме вниманието си към други случаи.

Знаех, че е така; полицаите смятат случая за решен, след като е извършен арестът. Щом Били е зад решетките, защо да не поработим върху нещо друго? Със сигурност нямаше недостиг на неразкрити престъпления.

— Искам да ми осигуриш нещо — казах аз. — Бих могъл да действам чрез съда, но може и да не го получа, а дори да успея, ще отнеме прекалено много време.

Пит се взря в мен, сякаш се опитваше да ме заплаши да не го моля за каквито и да било услуги.

— И какво е то? — попита той.

— Трябва ми някаква непрана дреха на Ърскин. Нещо с миризмата му.

— Ти си извратен — отвърна Пит. — Бельото му ли искаш?

— Кучешкият инструктор твърди, че с негова помощ Майло може да ни отведе до плика.

— И мислиш, че дрехите на Ърскин са разхвърляни по бюрото ми?

— Мисля, че познаваш хора, които имат достъп до тях.

Отне известно време, но накрая той обеща да направи каквото може. Единственото друго нещо, което успях да получа до края на обяда, бе сметката, която включваше и двеста долара за бутилката шардоне.

Казах на Пит цената и той поклати глава.

— За толкова пари, ако се окаже някакъв боклук, адски ще се ядосам.

— Падаш си по фините вина, а?

— И още как. Наливам виното във форми и го замразявам, после смуча кубчетата. Наричам ги винени близалки.

— Дано ти приседнат.

Лори, Маркъс, Майло и моя милост се качихме в колата ми и потеглихме към местопрестъплението. Като същинско семейство. Не взехме Тара на излета, защото Джулиет Корсинита твърдеше, че тя ще разсейва Майло.

Джулиет ни чакаше на паркинга на „Скайбар“, но ни нареди да останем в колата. Искаше само Майло и дрехата на Ърскин, която Пит осигури. С облекчение установих, че е риза, а не бельо.