Адвокатът с кучето

— Ще се справите.

— Може би — свих рамене. — Стига Маркъс да го опази.

— Не се опитват да го убият — каза Лори. — Уили беше прав. Наемниците не действат така, ако целта е убийство. Стрелят в най-удобния момент, а той е бил точно когато Майло е слизал от колата.

Лори и Уили бяха прави. Районът зад сградата на фондацията е уединен, идеално място Чайлдрес да застреля Майло, ако намерението му е било такова.

— Чайлдрес е ключът — казах аз.

— По-скоро щеше да бъде, ако Уили не му беше размазал черепа.

— Неприятно стечение на обстоятелствата, но поне имаме насока за разследване. С риск шегата да прозвучи тъпо, в тази битка Чайлдрес беше без куче. Някой го е наел и ни е нужен именно работодателят му.

— Подобни хора не оставят следи — каза Лори. — Покупки като тази не се правят с кредитни карти.

— Именно затова съществуват следователи като теб — посочих аз. — Нали затова ти плащам големите кинти.

— Не си ми платил и петак.

— Забравяш стаята и квартирата, колата, сексуалните услуги…

— Мисля, че трябва да преразгледаме условията на договора — каза тя.

Кимнах.

— Добре, всичко подлежи на предоговаряне, с изключение на сексуалните услуги. Те могат да развалят сделката.

Пит Стантън ми се обади и ме покани на обяд, стига той да избере мястото, а аз да платя. Избра някакъв ресторант във Форт Лий, може би най-скъпото заведение в Ню Джърси. Не мисля, че Пит ми завижда заради богатството; не е от типа хора искащи неща, които не могат да си позволят. Той не иска повече пари; просто иска аз да имам по-малко.

Каза обаче, че има информация за мен по случая и знае, че не мога да игнорирам подобно нещо, независимо от сметката за обяда.

Поради някаква причина колкото по-скъп е един ресторант, толкова по-досадно е обслужването. Прекарахме първите десет минути в отговаряне на въпроси за предпочитанията ни, докато единственото ми предпочитание бе да ни попитат какво искаме, да сервират храната и да ни оставят на мира.

Дори водата предизвика въпроси. Бутилирана ли да бъде или в кана? Обикновена или газирана? Ами лед? Накрая изгубих търпение и казах, че искам газирана вода в кана с негазиран лед, което доведе до „Извинете, сър, но не ви разбрах“ и още въпроси.

Накрая успяхме да поръчаме храната, макар че заръката на Пит пържолата му да бъде добре изпечена предизвиква лек апоплектичен удар у келнера. Той се опита да разубеди приятеля ми, но се отказа, когато Пит заяви:

— Когато готвачът реши, че е идеална, нека да я пече още десет минути. А пържените картофки — още двайсет.

— Pommes frites? — объркано попита келнерът.

Пит кимна.

— Разбира се, сложете малко и от тях.

После Пит поиска листа с вината и поръча скъпа бутилка Шато-нещо-си.

— Но не я отваряйте — каза той на келнера, без да сваля поглед от мен. — Ще си я взема за вкъщи.