Споделен живот

Сара

1990–1991г.

По една случайност или може би карма — и трите клиентки във фризьорския салон сме бременни. Седим под сешоарите със скръстени на корема ръце като редица от Буди.

— Лично аз предпочитам Фрийдъм7, Лоу8 и Джак — съобщава момичето до мен, което си боядисва косата розова.

— Ами ако не е момче? — пита жената, седнала от другата ми страна.

— О, тези имена са и ако е момче, и ако е момиче.

Прикривам усмивката си.

— Аз казвам „Джак“.

Момичето присвива очи и поглежда през прозореца. Времето е отвратително.

— „Слийт“9 звучи добре — уточнява разсеяно и наистина го изпробва. — Слийт, прибери си играчките. Слийт, скъпи, побързай, ще закъснеем за концерта на „Уилко“.

Изважда късче хартия и парченце молив от дрехата си за бременни и надрасква името.

Жената отляво ми се усмихва.

— Първото ли ви е?

— Третото.

— И моето. Имам две момчета. Стискам палци.

— Аз имам момче и момиче — осведомявам я. — На пет и на три.

— Знаете ли какво ще бъде този път?

Знам всичко за това бебе — от пола до разположението на хромозомите, включително и тези, които го превръщат в идеален донор за Кейт.

— Момиче — отвръщам.

— О, как ви завиждам! Ние със съпруга ми не разбрахме на ултразвука. Мислех си, че ако чуя, че е трето момче, може и да не изкарам докрай последните пет месеца — изключва сешоара си и го бутва назад. — Избрали ли сте име?

Едва сега се сещам, че не съм. В деветия месец съм, имала съм повече от достатъчно време за мечти, но не съм се замисляла за особеностите на бебето. Мисля за тази дъщеря само в рамките на това, което може да направи за дъщерята, която вече имам. Не съм го признала дори пред Брайън, който нощем лежи с глава на големия ми корем и чака ритниците, които според него оповестяват появата на първата жена в отбора на „Пейтриътс“10. Но пък моите мечти за нея са не по-малко извисени: възнамерявам да спаси живота на сестра си.

— Ще изчакаме — казвам на жената.

Понякога смятам, че е единственото, което правим.

Имаше един момент, след тримесечната химиотерапия на Кейт миналата година, когато бях достатъчно глупава да повярвам, че сме победили съдбата. Според д-р Чанс тя сякаш бе в ремисия и просто трябваше да внимаваме какво ще се случи занапред. За известно време животът ми дори се нормализира: карах Джес на тренировки по футбол, помагах на Кейт в подготвителния клас и дори си вземах горещи вани, за да се отпусна.

И все пак част от мен беше наясно, че неизбежното ще се случи. Тази част преглеждаше възглавницата на Кейт всяка сутрин, дори и след като косата й пак започна да расте на къдрави кичурчета с нацъфтели краища, в случай че отново започне да пада. Тази част отиде при специалиста по генетика, препоръчан от доктор Чанс. Създаде ембрион, за който учените се съгласиха, че ще е идеален генетичен донор за Кейт. Взе хормоните за оплождане инвитро и зачена ембриона, просто за всеки случай.