Врагът на Господа
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #2
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-227-х
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Врагът на Господа». Краткое содержание книги:
Ходехме и на лов за вълци. Кунеглас ни даде три двойки дългокосмести ловджийски хрътки. Тези кучета бяха по-големи и по-рунтави от известните поуиски хрътки, каквито гледаше Гуинивиър в Думнония. Ловът поддържаше формата на моите копиеносци, даже Сийнуин обичаше тези дълги студени дни горе в планината. Тя носеше кожени панталони, високи ботуши и кожен елек, а на кръста й висеше дълъг ловджийски нож. Сплиташе русата си коса на топка отзад на главата си, след това се катереше по скалите, спускаше се надолу по сухи дерета, прекачваше се през повалени дървета, следвайки двете си кучета, които я дърпаха напред, вързани с каишки от конски косъм. Най-простият начин за лов на вълци е с лък и стрели, но тъй като малцина от нас можеха умело да си служат с това оръжие, използвахме кучета, бойни копия и ножове и до идването на Мерлин вече бяхме натрупали един куп вълчи кожи на съхранение в складовете на Кунеглас. Кралят ни беше поканил да се върнем отново в Каер Сус, но ние със Сийнуин бяхме щастливи в Кум Исаф (поне колкото ни позволяваха мислите за изпитанието, отредено ни от Мерлин), затова си останахме в нашата малка долина и брояхме дните до появата на стария друид.
Наистина бяхме щастливи в Кум Исаф. Сийнуин изпитваше странно удоволствие да върши всички ония неща, които дотогава слугите бяха правили вместо нея, но така и не можа да се научи да убива пилета и винаги ме разсмиваше, когато се залавяше да готви кокошка. Нямаше защо тя да убива животното, тъй като всеки от слугите можеше да свърши това, а и моите копиеносци винаги бяха готови да направят всичко за Сийнуин, но тя настояваше да участва в домакинската работа и се справяше добре като изключим клането на кокошки, патици и гъски. Единственият начин, който можеше да прилага в тези случаи, и който беше измислила сама, беше да постави горкото пернато на земята, да стъпи с малкия си крак върху врата му и със здраво стиснати очи бързо и решително да дръпне главата.
Много по-добре се справяше с хурката. Всяка жена в Британия, с изключение на най-богатите, вечно държеше хурка и вретено, защото преденето на вълна беше една безкрайна работа. Струва ми се, че жените ще спрат да я вършат, едва когато слънцето направи своя последен кръг около земята, защото докато изпредат едната вълна, вече се е натрупала друга и те пълнят престилките си, носят вълната до потока, перат я, разчепкват я и пак се залавят за вретеното. Предат докато вървят, предат докато говорят, предат винаги, когато ръцете им не са заети с нещо друго. Монотонна, безмислена работа, но се иска умение. В началото Сийнуин не правеше нишка, а само някави нещастни вълнени дрипи, после стана по-сръчна, но никога не успя да настигне бързината на жените, заловили се с тази работа още щом пораснали достатъчно, за да могат да държат хурка. Сийнуин сядаше вечер и докато ми разказваше как беше минал денят й, държеше хурката с лявата ръка, а с дясната въртеше тежкото вретено. То висеше от хурката на тънка нишка, която ставае все по-дълга. Щом вретеното стигаше до пода, тя намотаваше нишката около него, поставяше костена катарамка, за да закрепи нишката към върха на вретеното и отново започваше да преде. Вълнената прежда, която Сийнуин изпреде тази зима, беше с неравна нишка — ту много дебела, ту много тънка, но аз преданно носих една от ризите, изплетена от тази прежда, докато се разпадна.
Кунеглас ни посещаваше често, но неговата съпруга Хелед нито веднъж не дойде. Кралица Хелед беше истински роб на обществените условности и беше искрено потресена от постъпката на Сийнуин.
— Тя мисли, че Сийнуин позори семейството — каза ни Кунеглас весело. Той стана един от най-добрите ми приятели, другите бяха Артур и Галахад. Мисля, че Кунеглас се чувстваше самотен в Каер Сус, защото като изключим Иорует и някой от по-младите друиди, кралят беше заобиколен от мъже, с които можеше да разговаря само за лов и война. Аз замених братята, които Кунеглас беше загубил. Неговият по-голям брат, който трябваше да стане крал, беше умрял след падане от кон, следващият син на Горфидид беше починал от треска, а най-младият беше убит в сражение със саксите. И Кунеглас като мен не искаше Сийнуин да тръгва по Тъмния път, но според него само смъртта можела да я спре.
— Всички смятат, че тя е сладка и добра — каза ми той, — но тя има желязна воля. Много е упорита.