Степени на свобода.

– Но аз нямам нищо общо с тях. Те ми счупиха ръката!

Маса сви рамене и издуха парата, която се издигаше над чашата й.

– И какво от това? Кога истината е имала значение? Ти си сам, имаш бомба и сам си я откраднал. Сега я използваш като инструмент, с който да измъкнеш Майкъл. Не можеш да отречеш, че през цялото време си искал точно това, защото всички са те виждали на кулата как разхвърляш разни отломки наоколо.

– Но… – възрази той.

– Следващото нещо, което ще се случи, е, че Соня ще връхлети през вратата, следвана от отряд горили, и ще те остави да висиш на палците на краката си, докато не й кажеш къде е бомбата. – Тя сръбна от кафето. – Трябваше още снощи да й кажеш, че е фалшива, защото сега няма да ти повярва.

– Пиздец. Пълен пиздец. Не само ме извадиха от играта, но и се погрижиха Майкъл да си остане погребан завинаги. А ние не сме се приближили и на крачка до разкриването на самоличността им.

Той взе чашата си и я запрати срещу стената.

Тя се разби на парчета и по боята се пръсна кафява течност, която застина за миг, преди да започне да се стича надолу.

Петрович зяпна тъмната шарка, сякаш тя можеше да му подскаже нещо.

– Трябва да се махнем от тук, преди да са дошли за нас, Сам.

Той отмести поглед от кафееното петно.

– Не. Ще продължа сам. Вие имате железни алибита, а и без това не сте им нужни. Те искат само мен и колкото повече се дистанцирам от вас, толкова по-добре.

Люси се появи на вратата на стаята си, почесвайки се по главата.

– Какво става тук?

– Обяснете й, защото аз нямам време. – Петрович впери поглед в затворената врата на спалнята и оголи зъби. – Ще наглеждаш ли входната врата? Ако усетиш някакво движение, викни ме.

Той отиде с широка крачка до спалнята си и отвори със замах вратата, удряйки я в стената.

– Мади? Щом си събера нещата, се махам от тук, а ти трябва да ставаш веднага, защото ще те питам нещо само веднъж и искам незабавен отговор.

Тя се размърда.

– Сам?

– Кажи ми, че си чула какво ти казах.

Той запълзя по пода, търсейки зарядните на акумулаторите.

Тя се надигна, притиснала шалтето към гърдите си.

– Сам? Какво става?

– Става това – рече той, хвърляйки зарядните, при което улучи безпогрешно бюрото, – че в всичко в живота ми е било нагласено до най-дребната подробност, а след това е било използвано, за да ме вкара в капан като някой ёбаный плъх. Току-що гледах видеоклип с главно действащо лице един мъж, когото само аз мога да разпозная, качен на голям екран за моя сметка.

– Сам, говориш пълни безсмислици.

След като така и така беше на пода, той набързо съб­ра разхвърляните си предишната нощ дрехи.

– Де да беше така. Готова ли си за въпроса?

– За какъв въпрос става дума?

– Въпросът е следният: с кого си говорила?

Тя примигна.

– Какво?

– Не съм бил аз. Оставаш само ти. Ти си единствената, която знае за пророка на Новия джихад на машините; нито Тина знае, нито Маса, нито Люси, нито Соня, а Хари Чейн е много, много мъртъв. Но въпреки това на стената на съседната стая има кадър с този мъж и аз искам да знам чрез какъв хуй той се е озовал там! – Петрович грабна куриерската си чанта и започна да я пълни с разни неща. – Разказах ти всичко. Абсолютно всичко. Знаеш най-скритите ми, най-тъмните ми тайни и някой ги използва, за да ме унищожи.