Наследникът
- Автор: Николов Любомир
- Серия: Сивият път #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Наследникът». Краткое содержание книги:
Наближаваше седма тера, когато най-сетне й се представи удобен случай незабелязано да се измъкне от спалнята си. Задъхана от вълнение и гордост, Линда изтича към подземието да съобщи на своя самурай, че скоро ще бъде свободен.
Отначало помисли, че е попаднала другаде. От преградата нямаше и следа. Огромният каменен блок бе потънал в пода на тунела и се сливаше с него тъй плътно, че процепите отстрани едва личаха. Коридорът продължаваше напред и свършваше с тясната опустяла килия.
В гърлото на принцесата заседна горчива буца. Беше готова да се разплаче… и тогава видя върху базалтовата стена надпис, издълбан сякаш с огнено острие:
Вместо точка след последната буква имаше плитка вдлъбнатина и в нея нещо заблестя под лъча на фенерчето. Беше нейното пръстенче, но вече украсено не с герба на Фра Мауро, а с онзи странен трилистен знак — животът на Файтроб.
Буцата в гърлото й изведнъж се стопи. Ермелинда въздъхна и бавно напусна килията. Вече знаеше твърдо, че някой ден нейният верен самурай ще се върне.
Ако след време някой попиташе принцеса Ермелинда кога е дошъл краят на детството й, тя би могла да отговори съвсем точно: десетата тера на онзи ден, когато Файтроб изчезна.
Все още разстроена от раздялата, тя бродеше безцелно по тайните коридори на двореца и внезапно дочу иззад една врата гласове. Позна ги веднага — бяха гласовете на Берилиус и майка й.
Любопитството я подтикна да прилепи ухо до вратата. Сега чуваше всичко съвсем ясно. В момента говореше канцлерът.
— … все още никакви вести, но вече не може да има съмнение, че заплахата е отстранена.
— Което нямаше да стане с вашите колебливи действия — рязко го прекъсна Филомена.
За момент настана мълчание.
— Не мога да отрека, ваше величество — изрече накрая Берилиус със сдържан глас, в който се долавяха леки ласкателни нотки. — Вие се проявихте с типичната си решителност и дързост. Заслугата за решението е изцяло ваша. Но така или иначе кризата отмина. Сега трябва да се съсредоточим върху плановете си за бъдещето.
— Бъдещето е ясно — отсече кралицата. — Като регенти на принц Ламборгин трябва да му осигурим безпрепятствен път към престола.
Ново мълчание.
— А принцеса Ермелинда? — попита колебливо Берилиус.
Филомена издаде нещо средно между сумтене и кратък презрителен смях.
— Не я мислете, бароне. Принцесите винаги и навсякъде са имали само едно предназначение: да бъдат разменна монета. Можем отрано да обещаем ръката й на синовете на неколцина от най-важните ни съюзници. Например херцог Касини. Но за това има време. Пазарлъкът ще се води с години, а докато дойде моментът да вземем решение, ще водим всички за носа.
После те заговориха за стратегическото значение на Касинския пролив, за строежа на нови военни кораби, за доставки на варовик от Тера и темата за принцесата бе забравена.
А в душата на малката Ермелинда за пръв път се зароди подозрението, че не тя е Господарката на Коперник.
5
Двамата конници
Една вечер стигнах до едно място, дето пътят се раздвояваше, и се зачудих накъде да хвана. Половин час мислих и накрая свърнах наляво… Често си мисля, дали нямаше да бъда друг, ако бях хванал другия път?