Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
Лусинда го чу, че вдишва дълбоко.
— Искам да ми кажеш дали тогава можеше да плуваш.
— Не знам. Предполагам…
— Кога се научи да плуваш? Спомняш ли си?
— Когато бях на лагер.
— На колко години беше?
— Ходих на лагер през лятото, след като завърших четвърти клас.
— На колко години си бил в четвърти клас — на девет? Или на десет?
Последва мълчание, докато Райън се опитваше да си спомни.
— Да — тъжно отговори той. — На десет.
— Щом си бил на седем, когато Тери се е удавил, ти не си умеел да плуваш. Не си можел да го спасиш.
Райън се замисли върху думите й.
— Райън… Слушай, ще дойда при теб. Утре рано ще взема самолета и ще бъда там след дебата, но искам да си помислиш за нещо друго. Много задълбочено.
— За какво?
— Гледал си как приятелят ти умира, когато си бил на седем години. Не си го спасил, защото не си можел, но се чувстваш виновен… толкова виновен, че си забутал това в подсъзнанието си… Много дълбоко. Погребал си го там. После, след трийсетина години, когато е умрял Мат, ти си свързал двете събития.
Тя млъкна. Не й се искаше да прави това по телефона. Така нямаше възможност да гледа очите му и да следи реакцията, която предизвикваха думите й. Но в момента умът му беше отворен за предположения. Трябваше да му въздейства сега.
— Райън, мислиш ли, че удавянето на Мат е знак за някакво божие отмъщение, задето не си спасил приятеля си, когато си бил седемгодишен? Така ли мислиш, Райън?
— Да.
— Щом не си умеел да плуваш, тогава не си можел да го спасиш. Едната случка не е свързана с другата — каза Лусинда, като наблягаше на всяка дума. — Чуваш ли, Райън?
— Да.
— Срещнал си се със сянката и вече можеш да я отстраниш.
Двамата се заслушаха в тишината помежду им.
— Възможно ли е да съм влюбен в теб? — попита Райън.
— Надявам се да е така — тихо отговори тя.
Разговаряха още половин час за други неща. Лусинда се страхуваше да затвори, докато не се убеди, че Райън се е успокоил. Сънят беше прекъснал крехката му връзка с действителността, но това беше ново начало за него… А може би и за двамата.
Райън повече не сънува сянката.
Релика Сън се събуди в два часа след полунощ от някакво пъшкане и сумтене. Надигна се и погледна през прозореца на микробуса.
Хейз Ричардс лежеше върху Сюзан Уинтър. Бяха смъкнали само панталоните си, за да могат да се сношават. Опипваха се и се търкаляха в сеното като гимназисти. Релика ги гледа няколко минути, после тихо легна в спалния чувал и се заслуша как Сюзан стене все по-силно, докато завърши със задъхан писклив стон. После Хейз и Сюзан изпълзяха от хамбара, но Релика не можа да заспи. Щом човек като Хейз Ричардс може да бъде избран за президент, тогава имаше нещо отчайващо погрешно, мислеше си тя.
Когато в пет и петдесет и пет зората пукна, тя беше още будна.
19. Дебатът
В четири следобед техниците започнаха да разполагат апаратурата си пред конгресния център в Демойн. Подобната на кутия зала беше построена през 50-те за състезания по родео и за селскостопански изложби.
Всеки кандидат имаше определено място, изтеглено с жребий. Хейз се падна между сенатора на Флорида Питър Дехавиланд и сенатора на Ню Йорк Лио Скатина в дясната страна на сцената.
По време на жребия Ей Джей излезе с малкото куфарче, което бе донесъл от Принстън. Търсеше кутията за контролиране на осветлението на сцената. Изкачи се по металната стълба, която водеше към тавана на залата, и намери павилиона с осветлението. Неколцина електротехници нагласяха прожекторите, като ги насочваха през остъклените прозорци надолу към сцената.
— Кога ще почивате според изискванията на синдиката? — небрежно подхвърли Ей Джей.
— Кой пита? — поиска да знае един едър електротехник.
— Боб Мънц, шеф на областния профсъюз в Айова Сити — отговори Тийгардън и погледна часовника си, за да подсили ефекта. — Полагат ви се петнайсет минути почивка на всеки два часа работа.
— Почивките ни са по десет минути, сър…
Ей Джей седна на един метален стол, вдигна крака на перилата и погледна надолу. Малкълм Рашър сочеше един от столовете в дясната страна на сцената. Тийгардън се облегна назад и изчака, докато тримата електротехници погледнаха часовниците си и излязоха от остъкления павилион.