Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
— Свикнала съм — усмихна се тя. — Пък и обичам да съм на студено. До утре.
Релика излезе и тръгна по вледенената земя към дървения хамбар.
Райън разгледа книгите в малкия кабинет на Бъд Колфийлд. Извади една, в която се разказваше за посевите, и я разтвори. Някои от редовете бяха подчертани и в полетата имаше бележки.
Изведнъж се почувства на друго място. Във въображението му се появи друг кабинет с книги. Червенокосото момче беше до него.
— Хайде, Райън — каза то. — Да се надбягваме до люлката.
В същия миг си спомни името му… Терънс Фишър. И образът му изчезна така внезапно, както се бе появил. Райън седна на кушетката в разхвърляния кабинет на Бъд.
На масичката за кафе имаше албум. Той го отвори и видя снимки от най-хубавите дни на семейство Колфийлд. Бъд младши. Последната снимка го показваше застанал на автобусната спирка. Беше в нова военна униформа и заминаваше за Виетнам.
Райън познаваше болката по загубата им.
Затвори албума и се замисли за Мат. После угаси лампата и легна. Чувстваше, че е близо до нещо важно — сянката. Скоро заспа.
И започна да сънува…
Стоеше до една люлка в непознат двор. Но знаеше, че е на седем години. Гледаше червенокосото момче на име Терънс, което се люлееше.
— Ще те изпреваря, Райън — извика то, скочи от люлката и хукна към къщата.
Райън побягна след него. И двамата тичаха с всички сили. Райън сякаш беше навсякъде, като в лошо монтиран филм… Отначало беше зад Тери, после се виждаше отстрани, сетне отново влезе в тялото си и побягна. Чу смеха си — тих и кънтящ. Тери заобикаляше басейна… И тогава червенокосото момче се подхлъзна и изпищя. Плисна вода. Сега Райън виждаше всичко в черно и бяло — някакви неясни очертания замъгляваха зрението му. Спря, погледна надолу и краката му се вцепениха. Искаше да протегне ръка на Тери, но го задържаше някаква невидима сила — не можеше да помръдне.
— Помощ! — пищеше Тери, който потъваше, поглъщаше вода и се опитваше да се измъкне на повърхността.
Споменът експлодира в главата на Райън като емоционална бомба…
— Помощ — изкрещя Тери… и се скри под водата.
Райън стоеше до басейна и гледаше ужасен как червенокосото момче потъва все по-надълбоко. Последното, което видя, беше зелено-червената риза на Тери, която лениво се развяваше върху тялото на мъртвия му приятел на дъното на басейна.
Райън се събуди.
Беше необикновено спокоен и ясно си спомняше съня. Беше убеден, че всичко това се бе случило в действителност. Знаеше също, че му е необходима помощ. Приближи се до телефона и с треперещи пръсти набра личната линия на Лусинда.
— Да? — чу се съненият й глас.
— Срещнах се със сянката.
— Страхотно — отговори тя, опитвайки се да разбере какво е настроението му.
— Едно момче на име Тери. Бяхме седемгодишни… и играехме в задния им двор. Той се удави. Аз го изоставих. Не се опитах да го спася.
Лусинда седна. Знаеше, че това може да е един от най-важните моменти в живота на Райън, и не искаше да го подминава нехайно само защото мислите й бяха замъглени от съня.
— Чакай малко — каза тя и изтича в банята да се наплиска със студена вода.
Избърса се с хавлията, върна се бързо в спалнята и седна на леглото… Пое дълбоко въздух и взе слушалката.
— Извинявай. Трябваше да затворя вратата.
— Аз го убих — сломен каза Райън. — Терънс Фишър живееше през една-две къщи от нас. Оставих го да се удави. На никого не съм казвал.
Спомените нахлуха в паметта му — изтича у дома си и плака в спалнята… Страхуваше се да каже на някой, че приятелят му е на дъното на басейна. Райън се задъха и започна да се поти.
— Стоях там и го оставих да се удави. Не казах на никого.
— Райън… Млъкни за малко и ме изслушай…
Гласът й беше спокоен и овладян. След миг той престана да говори.
— Поеми дълбоко въздух.