Пророчески сънища
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пророчески сънища». Краткое содержание книги:
— Всъщност геодът се намираше в една частна лаборатория тук, в Уилби — уточни Джъдсън. Той погледна стоманената кутия на табуретката, долепена до леглото му. — Бившата му собственичка го е разрязала. Използвала го е, за да захранва с енергия някакво лабораторно оборудване, мотор от горещи огледала, които отразяват психичната енергия.
Вратата между неговата стая и тази на Гуен беше отворена. Макс мина през прага, скочи на леглото и се приземи с тежко тупване. Огледа внимателно стоманената кутия, но миг след това видимо изгуби интерес към нея.
— Сигурен ли си, че са камъни от мината „Феникс“? — попита Илайъс.
— Няма как да бъда абсолютно сигурен — каза Джъдсън. — Скалите нямат етикетчета за произход. Но този къс определено излъчва много силна енергия, също като онзи в хранилището. А има още нещо, което ме кара да бъда сигурен, че геодът е от същата мина.
— Какво е то, по дяволите?
— Разпознавам енергията, която излъчва. Някои от кристалите са същите като този на пръстена ми.
— Мамка му! — Илайъс млъкна, замислен. — Е, откъдето и да е дошъл, искам да го приберем тук, в хранилището на Копър Бийч, възможно най-бързо.
— Съгласен съм, но ще трябва някой да дойде да го вземе от Уилби. Още не мога да напусна града. Клиентката ми настоява да останем тук, докато не открием кой е убил Болинджър.
— Тази клиентка е най-добрата приятелка на Аби, нали?
— Гуендолин Фрейзиър, да.
— Тя има ли представа как тази Болинджър се е сдобила с геода?
— Гуен каза, че Болинджър го купила през интернет преди около две години.
— Проклетият интернет — изръмжа Илайъс. — И това ако не е идеалният черен пазар. Всеки може да продаде всичко и да не остави никакви следи. Не мога да повярвам, че Болинджър го е използвала, за да захранва някакви огледала. Цяло чудо е, че лабораторията й не е хвръкнала във въздуха, а може би дори и целият град.
— Гуен твърди, че Болинджър е знаела, че скалата е с много силна енергия. Затова я държала в стоманен контейнер. Но очевидно не е била наясно с какъв огън си играе, когато е решила да използва енергията й като гориво за този мотор.
— Никой не е запознат каква мощ крият тези скали. Заради това са толкова опасни — измърмори Илайъс, после замълча загадъчно.
— Какво се замисли?
— Не съм велик детектив като теб, синко, но бих казал, че безценният камък е доста сериозен мотив за убийство.
— И на мен ми мина тази мисъл…
— Барет например е способен на всичко, за да се сдобие с един от камъните от „Феникс“.
Джъдсън се усмихна отегчено. Очакваше да чуе това. Дългогодишният враг на баща му — Ханк Барет, собственикът на „Хеликон Стоун“, също беше легенда в минния бизнес по света. Произходът на враждата между двамата тънеше в тайнственост. Джъдсън беше почти сигурен, че майка му Уилоу знае как е започнало всичко, но тя умееше да пази тайните на Илайъс.
— Не мисля, че Барет би стигнал до убийство — каза Джъдсън търпеливо.
— Ще го направи, и още как! — настоя Илайъс. — Но е по-вероятно да е изпратил сина си да му свърши мръсната работа. Гидиън Барет е същият като баща си и освен това знаем, че има силен талант, точно като теб, Сам и Ема.
— Едно нещо е сигурно — рече Джъдсън. — Ако Болинджър е била умъртвена заради този къс, убиецът не е успял да постигне целта си. Геодът се намира в стаята ми в странноприемницата. Точно в момента контейнерът, в който е поставен, е пред очите ми.
— Не го изпускай от поглед. Пристигам утре сутринта.
16.
Бурята се разрази, когато привършваха с вечерята. Гуен беше доволна, че Джъдсън настоя да изминат с колата му краткото разстояние до ресторанта. Тя знаеше, че той се тревожеше по-скоро за сигурността й, отколкото за времето. А и беше по-лесно да транспортират с джипа стоманената кутия, която сега се намираше до нозете му. Но когато в планините на Орегон времето се разваляше, това обикновено ставаше много бързо. Ако бяха дошли пеша, щяха да станат вир-вода, докато се върнат в странноприемницата.
— Какъв порой се изсипа! — възкликна младият сервитьор, когато се върна със сметката им. — Казват, че утре пак ще има буря.
Джъдсън подписа разписката от кредитната карта, изправи се и помогна на Гуен да облече якето си. После взе металната кутия.
Тя я погледна, докато вървяха към вратата.