Опасни тайни
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-012-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Опасни тайни». Краткое содержание книги:
Ще се скриеш ли?
Или ще търсиш отмъщение? В лабиринта от опасни тайни има само една пътека за теб…
Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“.
Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
— Мисля, че госпожа Мърсър участва в родителския комитет. Сигурно през годините се е сприятелила с други родители.
Итън наведе глава.
— Да, моите родители никога не са се интересували от тези комитети.
Ема го стисна за ръката и бързо го целуна, преди да го придърпа в едно уединено ъгълче.
— Намерих нещо в стаята на Лоръл — каза тя и си пое дълбоко дъх. — Мисля, че е оръжието на убийството.
Очите на Итън се разшириха, когато Ема му разказа за тенис ракетата.
— Открадна ли я?
— Не. Притесних се, че ще забележи липсата й. А сега по нея има и мои отпечатъци.
Итън се обърна за миг към тълпата и проследи с поглед един преминаващ сервитьор, който носеше поднос, пълен с парчета плодова торта.
— Това може да е твоето доказателство — рече той с напрегнат глас.
— Знам, но как ще го използваме? — попита настоятелно Ема. — Само ако можехме да дадем за изследване кичура коса или малко от кръвта… но за да го направим, трябва да кажем на ченгетата, че Сътън е мъртва. — Тя прехапа устни и се замисли за миг. — Предполагам, че мога да напиша анонимно писмо, в което да им разкажа всичко, а след това веднага да напусна града. Така, ако се опитат да ми припишат нещо, вече ще ме няма. А и без това съм станала доста добра в започването на нов живот под чуждо име. — Момичето се засмя тъжно.
Итън изглеждаше ужасен от предложението.
— Но човекът, който е убил Сътън, може да тръгне след теб — заради това, че си напуснала града или заради това, че си разкрила на всички смъртта й. Освен това къде ще отидеш? Какво ще направиш? Животът ти е тук. И е невероятен.
— Животът на Сътън е невероятен — поправи го Ема. — Но си прав. Нямам представа как да постъпя. Вече нямам живот. Нямам нищо.
Тя се обърна и огледа осветеното от лампи езеро, спокойните скали, зашеметяващия залез. Мелодията, изпълнявана от струнния квартет, се носеше из въздуха. Ема си позволи за миг да се наслади на красотата и на мисълта, че това може да е нейният живот.
Итън се наведе към нея.
— Имаш мен — напомни й той.
Тя улови ръката му.
— Благодаря на бога за това.
Когато се откъснаха един от друг, Ема почувства как някой я гледа от другия край на верандата. Това беше Лоръл, която разговаряше с Мадлин и стоеше до Теър по-близо, отколкото би се харесало на господин Мърсър, но той и без друго не се виждаше никъде. Лоръл гледаше злобно и Ема усети, как в сърцето й се прокрадва страх.
Итън също забеляза Лоръл и притисна Ема силно към себе си. Но дори прегръдката му не можа да я накара да се почувства по-добре. Всъщност присъствието на толкова много хора започваше да я задушава. Тя хвана Итън под ръка.
— Искам да си наплискам лицето с вода. Веднага се връщам.
Итън кимна.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Всичко е наред. Просто искам да остана за минутка сама. — След тези думи тя прекоси верандата и се запъти към фоайето. Волската кожа, просната на пода пред гигантската камина. Изсечените от камък маси, върху които бяха поставени засадени в пръстени грънци орхидеи. Снимките на изтъкнати хора, поставени в сребърни рамки, които украсяваха стените.
Докато вървеше по дългия коридор, тя чу шепот и се спря. Двама души разговаряха в една от тъмните зали за конференции. Щеше да продължи напред, но веднага разпозна дрезгавия глас на пушач.
— Виждал ли си се отново с нея? — попита баба. Тихият й глас беше натежал от гняв.
— Д-да — отвърна нечий треперлив глас. Ема притисна длан към устата си. Това беше бащата на Сътън.
Тя надникна зад ъгъла. Господин Мърсър и бабата на Сътън стояха пред една зала, близо до голям бял екран. Възрастната жена беше настръхнала. Горната част на тялото й се беше навела застрашително към сина й.
— Какво ти става? — изсъска тя. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще го удари. — Тя е отрова за това семейство. Веднага трябва да престанеш с това.
— Но…
— Няма „но“. Ами ако Кристин разбере?
Ема примигна стреснато. Вижда се с нея. Отрова за семейството. Ако Кристин разбере?
Да не би господин Мърсър да си имаше любовница?
И аз не можех да повярвам. Баща ми не изглеждаше такъв човек. Държеше се като примерен гражданин, посветен на семейството си и на лекарската си практика. Нима всеки в това семейство пазеше по една ужасна тайна?
— Сътън?
Зад Ема внезапно отекнаха стъпки. Тя подскочи и се обърна, блъсвайки една дълга каменна маса към стената. Пред очите й се появи лицето на Теър и той отново прошепна името й: