Заразата
- Автор: дел Торо Гийермо, Хоган Чък
- Серия: Напаст #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Studio Art Line
- ISBN: 978-954-92533-1-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Заразата». Краткое содержание книги:
Всички сенници на прозорците са спуснати.
Всички светлини са загасени.
Всички канали за комуникация мълчат.
Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му.
В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва…
Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно.
Отидоха при дежурния служител на входа на хангара, който поддържаше дневника на охранявания обект. Младият мъж прегледа главния списък, времевото разписание за влизанията и излизанията на всеки и на всичко.
— Тук няма нищо — каза той.
Еф усети, че Нора се кани да възрази и заговори преди тя да е успяла.
— От колко време сте тук, на този пост?
— Някъде от дванайсет, сър.
— Без прекъсване? А по време на затъмнението?
— Стоях точно тук, отвън. — Посочи на няколко метра пред вратата. — Никой не е минавал покрай мен.
Еф се извърна отново към Нора.
— Какво става, по дяволите? — рече тя и погледна дежурния на пост. — Кой друг би могъл да е видял един грамаден голям ковчег?
При думата „ковчег“ Еф се намръщи. Озърна се през рамо към хангара, а след това нагоре към камерите, монтирани в таванските греди. И посочи.
— Те.
Двамата с Нора и дежурният служител на Летищни власти с дневника се качиха по дългото стоманено стълбище до контролния офис над ремонтния хангар. Долу механиците демонтираха носа на самолета за оглед на вътрешното оборудване.
Четири дистанционни камери работеха непрекъснато в хангара: една беше насочена към вратата, водеща към стълбището за офиса; друга — към вратите на хангара; една беше горе в мертеците — същата, която Еф беше посочил — и имаше една в помещението, където стояха в момента. Всичко се показваше на големия, разделен на четири квадрата, екран.
Еф се обърна към старши механика:
— За какво е камерата в това помещение?
Старшият сви рамене.
— Защото тук държим дребните пари, предполагам.
Седна в очукания кабинетен стол с увити със сива монтажна лепенка облегалки и зашари по клавиатурата под монитора, докато увеличи картината от мертеците до пълен екран. След това превъртя назад записа. Устройството беше цифрово, но отпреди няколко години и твърде разстроено, за да може ясно да се различи нещо при превъртането.
Спря го. На екрана сандъкът лежеше точно там, където трябваше да бъде, в края на разтоварения багаж.
— Ето го — каза Еф.
Служителят кимна.
— Добре. Да видим тогава къде е отишъл.
Старшият пусна записа напред. Вървеше по-бавно от превъртането, но все пак доста бързо. Светлината в хангара помръкна със затъмнението, а когато огря отново, сандъкът го нямаше.
— Стоп, стоп — вдигна ръка Еф. — Върни назад.
Старшият върна малко назад и отново натисна бутона „play“. Този път цифрите долу показаха, че образът се върти по-бавно от преди.
Хангарът помръкна и изведнъж сандъкът изчезна отново.
— Какво по…? — изпъшка старшият и натисна „пауза“.
— Върнете съвсем малко назад — помоли Еф.
Старшият го направи, след което го пусна в реално време. Хангарът потъмня, все още осветен от вътрешното работно осветление. Сандъкът си беше там. После изчезна.
— Леле… — Беше дежурният.
Старшият натисна паузата на видеото. Той също беше изумен.
— Има дупка — каза Еф. — Отрязано е.
— Не е отрязано. Видяхте цифрите на хронометъра.
— Тогава върнете малко. Още малко… точно тук… сега отново. Старшият го пусна отново.
И сандъкът изчезна отново.
— Факир — изръмжа старшият.
Еф се озърна към Нора.
— Не просто изчезна — каза дежурният. Посочи другия багаж наблизо. — Всичко друго си остава същото. Без да трепне.
— Върнете го пак — заинати се Еф. — Моля.
Старшият превъртя и пусна отново. Сандъкът отново изчезна.
— Чакай — промълви Еф. Беше забелязал нещо. — Върни назад — бавно.
Старшият се подчини, пусна отново.
— Ето го.
— Божичко — възкликна старшият и едва не подскочи от разнебитения си стол. — Видях го!
— Видяхте какво? — попита Нора в един глас с дежурния служител.
Старшият вече се беше увлякъл и превърташе записа няколко стъпки назад.
— Ето… — каза Еф, подготвяйки го. — Ето… — Старшият задържа ръката си над клавиатурата като състезател в игрално шоу, очакващ да натисне бутона за отговор. — … ето.
Сандъкът беше изчезнал отново. Нора се наведе към екрана.
— Какво?
Еф посочи встрани на екрана.
— Точно там.
Съвсем видимо, на широкия десен ръб на картината висеше размазано черно петно.
— Нещо изригва покрай камерата — каза Еф.
— Горе в мертеците? Какво, птица ли?
— Адски голямо е за птица — отвърна ѝ Еф.
Дежурният се наведе до тях.
— Засенчване е. Сянка.
— Добре. — Еф се изправи. — Сянка от какво?
Дежурният се отдръпна.
— Можем ли да върнем кадър по кадър?
Старшият опита. Сандъкът изчезна от пода… почти едновременно с появата на петното в мертеците.
— Най-доброто, което мога на тази машина.