Сълзите на дракона
- Автор: Мушкаров Кръстю Гошев
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сълзите на дракона». Краткое содержание книги:
Една фантастична история за изграждането на доверието и укрепването на приятелството. И за това колко е трудно да запазиш човешкото и драконското у себе си.
Алгира искаше да накладе огън, който да стопли премръзналото й тяло и да изсуши мокрите й дрехи. По земята имаше в изобилие изпочупени от бурята клони и тя набързо домъкна няколко. За огнедишащият дракон нямаше да е никак трудно да превърне просмуканата с вода дървесина в пламтяща жарава. Зъзнещото момиче вече почти усещаше топлината с настръхналата си от студа кожа. Риналу обаче беше толкова изтощен, че веднага заспа. Дори не я изчака да свали седлото от врата му. Пронизващият вятър беше толкова силен, че свистеше дори в обтекаемото, създадено за полет тяло на дракона. И на вещицата не й остана друго, освен да се сгуши под крилото му, съвсем близо до горещото му туптящо сърце. Така, както правеше винаги.
— Събуди се! — Напрегнат непознат глас се опитваше да изтръгне Алгира от сладкия й унес. Тя тъкмо сънуваше някаква необикновено красива картина. През тучна зелена поляна с тихо ромолене лъкатушеше бистро поточе. Блестящото тяло на риба се изви във въздуха и плесна с опашка, завръщайки се във водата. Пойните птички безгрижно чуруликаха, заети да чистят и подреждат дългите пера на пъстрите си одежди. Весело бръмчаха пчели, понесли скъпоценния златен прашец на хиляди жълти тичинки, полепнали по мъничките им телца. Скрити във високата трева, невидими щурчета им пригласяха. Искрящо във всички цветове на дъгата, едно водно конче се завъртя любопитно около нея, после се стрелна нагоре в безоблачното небе. Топлото слънце нежно и почти неуловимо галеше голата й кожа с безкрайно дългите пръсти на лъчите си. Немирните багри, избягнали от нечия палитра, бяха накацали върху крилете на пърхащите пеперуди, които…
— Събуждай се вече! — Нетърпението в думите беше придружено с енергично, почти грубо разтърсване на рамото й.
Алгира объркано примигна, разтърка сънено очи и седна на земята. Огледа се наоколо, опитвайки се да си спомни къде се намира. Беше в пълна безопасност, надеждно защитена от кротко спящия до нея Риналу. Но не беше сама. В малката жива палатка, образувана от сгънатото крило на дракона, имаше още някой. В мига, в който осъзна това, вещицата се обгради в бледосин пашкул от защитна магия. Меката му светлина се разля наоколо и прогони дремещия мрак. Фигурата пред нея не помръдна, само отдръпна ръката си и едва доловимо се усмихна:
— Успокой се, не ти желая злото. Трябва да поговорим.
Алгира я изгледа недоверчиво. Непознатата беше най-красивата жена, която вещицата някога беше виждала, по-красива дори от майка й. Дълги, леко къдрави руси коси се спускаха по раменете й, покрити с наситено синя рокля. Ефирната дреха сякаш беше продължение на тъмносините й очи. Веднъж погледнал ги, човек вече не можеше да отклони взор и да разгледа останалата част от лицето й. Дори неугледната огърлица, изработена от различни по форма и размер сапфири, стоеше чудесно на грациозната й шия.
— Какво искаш? — в гласа на Алгира звънна метална заплаха. Тя свали магическия щит около себе си, но дясната й ръка остана протегната напред, готова да го вдигне отново. Пръстите на лявата й ръка напипаха дръжката на кинжала. Не можеше да си позволи наивна доверчивост — това можеше да й струва твърде скъпо. Опита се да проникне в чуждото съзнание, но се сблъска с непроницаема преграда. Мислите й объркано се залутаха и тя беше принудена да се откаже. Явно трябваше да се задоволи с това, което жената пожелаеше да й каже. Следващите думи на красавицата дори не се опитаха да приспят бдителността на вещицата.
— Трябва да говоря с теб преди драконът ти да се е събудил.
— Защо?
— Както вероятно си се досетила, аз също съм вещица. И не съм сигурна дали той няма да успее да прочете мислите ми.
Алгира настръхна и се наведе леко напред. Тялото й приличаше на голяма котка, приклекнала за скок.
— Какво толкова има в мислите ти, че не искаш драконът да ги узнае?
— Не ми е леко да ти го кажа, защото виждам колко си привързана към него. Но той трябва да умре. И най-добре е ти самата да го убиеш, докато още ти има доверие.