Върховното кралство [Рицарят]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:
Крал Ерклант се замисли. За момент погледът му се зарея, после вниманието му се върна.
— Продадена! Даваш ли си сметка? — той се оживи. — И то на Черния дракон! На Иргаардската хидра! Знаеш ли, че се осмеляват да го представят като успех на дипломацията?
Успокои се и гласът му се изпълни със сарказъм.
— Защото най-накрая ще бъдат установени дипломатически отношения между Иргаард и Върховното кралство, ти да видиш! Като че ли Иргаард би могъл някога да стане наш съюзник…
Мрачен, Върховният крал замълча, преди да прошепне сякаш на себе си:
— Вече направих грешката да му повярвам. Това не беше ли достатъчно?
Поклати глава и добави за своя невидим събеседник:
— Но трябва да се признае, че кралицата добре си оплете работата… В продължение на месеци Естеверис тайно преговаряше с Иргаард и сега всичко е уредено. Или почти. Не се нрави на другите кралства. На никого не се нрави.
Гласът му замря.
Обезсилен, старият крал знаеше, че Иргаард никога нямаше да бъде лоялен съюзник. Преди няколко години той самият беше позволил да го убедят и беше опитал да постигне сближаване. Чиста загуба на време. Омразата на Черния дракон към Върховното кралство беше твърде дълбока и твърде отколешна. Той царуваше над Иргаард още от времето на Мрака и смъртно ненавиждаше Ейрал — Белия дракон на познанието и светлината. А Ейрал беше покровител на Върховното кралство. Открай време той беше обект на преклонение и неговите оракули продължаваха да напътстват Върховните крале.
— Не зная какво подклажда Иргаард — призна Ерклант II. — Знам само, че Ангборн му е отстъпен на никаква цена и с пълно презрение към кръвта, пролята за освобождаването на Свободните градове. Но върхът… Върхът е, че трябва да се страхуваме почти толкова от искрен съюз с Иргаард, колкото от предателство от страна на Черния дракон. Защото другите кралства имат всички основания да се тревожат, като виждат как двете най-могъщи кралства в Имелор се съюзяват. Засега си мълчат и не предприемат нищо. Но дълго ли няма да реагират?
Раменете му се отпуснаха, после старият крал се изправи, като усети движение в мрака.
— Все пак остава една надежда. Знаеш ли, Лорн скоро ще бъде тук. Изпратих моите стражи да го намерят. Скоро ще го доведат… Отгледах го като мой син и мислех, че ме е предал, но това беше грешка. Всъщност винаги ми е бил верен и Пазителите казват, че…
Прекъсна го шум, подобен на стържене на метал по камък.
— Да — продължи Върховният крал. — Той се връща от Далрот и аз знам много добре какво означава това… Три години. Цяла вечност. Да, цяла вечност…
Мислите му отново избягаха.
Когато старият крал си тръгна, когато високите порти се затвориха зад него, а жертвениците бяха угасени, около каменните тронове се появиха сенки, отвориха се червени очи и глухо ръмжане се издигна от планината.
Глава 17
След пожертването на Дракона-крал и бедствието, което последва, след поглъщането на провинция Елариас и раждането на Сграбчващото море, дълго след края на Последната война на мрака, Мъртвите земи останаха прокълнати и опустошени, подчинени на Тъмнината, която се просмукваше и в земята, и във водата, и в камъните и във вятъра.