Бурята

— Как ме открихте? — попита Роуан.

След срещата си с Тайгър бе напуснал Питсбърг и замина за Монреал, защото си даде сметка, че след като Тайгър го бе открил, всеки би могъл. И въпреки преместването си все пак бе намерен. За щастие, от Фарадей, а не от друг Косач, който не би се поколебал да му пререже гърлото.

— Забравяш колко съм опитен в издирването на секретна информация. Мога да открия всичко и всеки, стига да си наумя.

Фарадей го гледаше с очи, пълни с тлеещ гняв и горчиво разочарование. Роуан изпита потребност да отмести погледа си, но не го направи. Отказваше да се срамува за постъпките си.

— Когато си тръгна, Роуан, не ми ли обеща да се снишаваш и да не се бъркаш в делата на Косачите?

— Обещах — откровено отвърна Роуан.

— Значи си ме излъгал? Още тогава си замислил тази работа с Косач Луцифер, така ли?

Роуан стана и измъкна ножа от стената. Карамбит без пръстени, точно както си беше помислил.

— Нищо не бях запланувал. Просто размислих. — Той подаде ножа на Фарадей.

— Защо?

— Почувствах, че така трябва. Че е необходимо.

Фарадей погледна към черната роба на Роуан, която висеше на кука до леглото.

— И сега се обличаш в забранена роба. Има ли табу, което не си готов да нарушиш?

Вярно беше. На Косачите не бе разрешено да носят черно и той тъкмо затова бе избрал този цвят. Черна смърт за творящите тъмни дела.

— От нас се очаква да сме просветени! — посочи Косач Фарадей. — Не по този начин се борим!

— Точно вие нямате право да ми казвате как да се боря. Престорихте се на мъртъв и избягахте!

Фарадей пое дълбоко дъх. Погледна карамбита в ръката си и го пъхна във вътрешен джоб на робата си в цвят на слонова кост.

— Мислех, че като убедя света в Самоприбирането си, ще спася теб и Цитра. Вярвах, че ще ви освободят от стажуването и ще можете да се върнете към предишния си живот.

— Но не се получи — припомни му Роуан. — А вие още се криете.

— Откупвам си време. Има разлика. Някои неща мога да постигна най-добре, ако Форумът на Косачите не знае, че съм жив.

— Аз пък мога да постигна някои неща най-добре като Косач Луцифер — парира го Роуан.

Косач Фарадей се изправи и се взря остро и продължително в него.

— В какво се превърна, Роуан, че си способен хладнокръвно да прекратяваш съществуването на Косачи?

— Когато умират, мисля си за техните жертви. За мъжете, жените и децата, които са подложили на Прибиране — защото Косачите, които ликвидирам, не подхождат към Прибирането с респект и отговорност, каквито се очакват от тях. Аз съм онзи, изпитващ съчувствие към жертвите им. И това ме освобождава от всякакви угризения за недостойните Косачи, които унищожавам.

Фарадей не се трогна от думите му.

— Какво бе престъплението на Косач Реноар?

— Той извършваше тайно етническо прочистване на севера.