Пристрастен към греха

— Ох, може ли да не употребяваш тая дума, моля те! — промърмори той.

— Коя, любов ли? — попита Финч и объркано вдигна вежди.

— Да и моля те махни „правя“ пред нея, защото е толкова… гейско — отговори Хънтър с отвращение.

Не можах да се въздържа и се засмях.

— Да правиш любов с красивата си жена не е гейско, повярвай ми! — отговори Финч и вдигна вежди. — Ние си доставяме удоволствие един на друг и точно в това се състои една връзка — да правиш другия щастлив, както и себе си.

— Затова Хънтър няма гадже — бъзнах го аз.

Той ме удари приятелски, но видях в палавите му очи малко тъга. Какво ли крие?

— Съжалявам, че влязох в подробности. Ти беше сгоден, Дикс. Имам предвид, че най-вероятно с Лили сте чувствали връзка един с друг?

Споменаването на Лили обикновено ме тръшва, но днес нищо не усетих. Моето „не знам какво“ с Джулиет не може въобще да се сравни с това, което изпитвах към Лили. Обичах Лили повече от собствения си живот. И нито веднъж не съм си представял друга жена, докато правехме секс. С Джулиет се чувствам като пенис на повикване, което е окей, докато тя е моята вагина на повикване. Финч и Хънтър са прави. Бях достатъчно глупав да си мисля, че това е повече от секс.

— Прав си — въздъхнах аз и добавих, когато Хънтър направи гримаса. — И двамата сте прави.

Реших да бъда честен и си признах:

— С Джулиет се чувствам като пенис на повикване.

Хънтър не оцени моята искреност и избухна в смях.

— Доктор Диксън, задни части на повикване, доктор по медицина — каза той и се правеше, че пише този надпис на дъската.

— Тогава спри да се виждаш нея — каза Финч като намекваше, че това не е квантова физика. — Ти си психиатърът тук, не е ли по-логично ти да даваш съветите?

— Не е толкова лесно, Финч — казах и си оправих косата. — Всичко, което знаеш и прилагаш на другите, не можеш да приложиш върху себе си, когато имаш нужда от съвет. И освен това моята специалност са пристрастяванията, а не връзките. Аз съм психиатър, а не гуру на връзките.

— Това е разбираемо, да — кимна Финч.

— Не, ти си глупак! — изсумтя Хънтър и бутна празната си чиния напред. — Казах ти да стоиш далече от тая хищница.

— Престани с нравоученията, не виждам да си щастливо женен за сродната си душа…

— Това е, защото не съм идиот — отговори той и веднага се поправи — не се обиждай, Финч!

Финч поклати глава и не изглеждаше обиден, защото го беше чувал и преди.

— Жените създават само проблеми и мисля да живея като Хю Хефнър.

— Стар, самотен и пристрастен към виагра ли? — попитах аз с усмивка.

Хънтър хвърли върху мен парче хляб и аз го избегнах, като се мръднах встрани.

— Не, богат и щастлив, заобиколен от готини руси мадами.

Двамата с Финч погледнахме Хънтър и се закикотихме. Поне можеше да си помечтае.

— Може да ме наричате Хънтър Хефнър — пошегува се той, погледна една руса сервитьорка и й намигна.