Пристрастен към греха

— Мисля, че добре си го избрала.

Мадисън се отдръпна и ме погледна с любопитство, но аз не казах нищо повече. Попитах я друго:

— А моят прякор какъв е?

Тя помисли за кратко и се усмихна.

— Ти си просто Диксън.

— Така ли? Нямам си специално име, така ли? — попитах я и престорено се намръщих.

Мадисън се протегна и сложи ръка на бузата ми.

— Твоето име е достатъчно специално — искрено призна тя, а сърцето ми се раздели на две.