Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Излязох от банята и отидох в кухнята. Имаше чинии и прибори, но нямаше храна. Имах нужда от провизии, за да планирам.
— Куна спомена нещо за права за покупки — заговорих аз. — Може ли да ни доставят провизии?
— Разбира се — отвърна Ем-бот. — Открих страница с хранителни и диетични обяснения. Би трябвало да успея да намеря нещо, което няма да те убие, нещо, което човек от расата на Аланик би поръчал, за да не събудим подозрения. Да кажем… гъби.
— Да, бе. Започвах да мисля, че си забравил тази работа.
— След като се препрограмирах, за да те направя официалния си пилот, тази подпрограма спря да изниква толкова често. Мисля, че импулсът ми да каталогизирам гъби е свързана с последните заповеди на стария ми пилот, макар да не мога да си обясня защо. Както и да е, да ти осигуря ли малко храна?
— Колкото за ден-два — отвърнах. — Надявам се да открадна хипердрайва бързо.
— Не е ли по-разумно да се заредим с храна, за да дадеш вид, че се установяваш за дълъг период от време?
Ангели небесни. Очевидно той мислеше много по-добре като шпионин от мен.
— Умно — похвалих го аз. — Така направи.
Слязох по стълбите към втория от трите етажа на сградата. Изглежда стаите тук бяха спални, набързо снабдени с легла, каквито видът на Аланик използваше. Имаше рамка за легло, която беше оформена като гнездо, възглавници от външната страна. Открих стая с огромни вани и шкаф с какви ли не въжета и други неща, които предположих, че се закачват на куките на тавана, за да са удобни за някои видове, които живееха по дърветата. Бях виждала някои от тях на улиците.
— Храната е поръчана — уведоми ме Ем-бот. — Поръчах продуктите сурови, защото предположих, че ще предпочетеш сама да ги приготвиш, вместо да ти ги носят незнайно как обработени.
— Познаваш ме твърде добре.
— Програмиран съм да забелязвам поведението — отвърна Ем-бот. — Та в тази връзка… Спенса, притеснявам се за някои аспекти от този план. Не знаем какво включва тестът, за да станеш пилот на Върховните — има съвсем малко подробности в информацията, която Куна е оставил.
— Предполагам, че утре ще разберем. Да издържа теста по летене е най-малкият ни проблем, поне така ми се струва. Най-малкото, което мога да направя, без да ми се налага да се преструвам.
— Правилно. Само че рано или късно хората на Аланик ще започнат да се тревожат за нея, защото не им докладва. Може да се свържат с Върховните и да се поинтересуват какво става с нея.
Супер. Не ми трябваше допълнителен стрес, свързан с мисията.
— Мислиш ли, че ще можем да намерим начин да изпратим съобщение до Метален рой? — попитах. — Можем да кажем на Коб какво става и той да помоли Аланик — ако тя се събуди — да се свърже с хората си от наше име.
— Би било много удобно — съгласи се Ем-бот. — Само че нямам представа как да стане.
— Защо тогава повдигаш въпроса? — сопнах се аз.
— Нямам намерение нито да споря с теб, Спенса, нито да те разстройвам — увери ме Ем-бот. — Просто изтъквам реалността, каквато я виждам. Ние сме по средата на нещо изключително опасно и искам да сме напълно наясно за потенциалните усложнения.
Той беше прав. Спорът с него беше като да удряш стена — нещо, което аз, признавам си, можех да правя в моменти на гняв. Това обаче не променяше истината.
Проверих най-долния етаж и потвърдих, че е колекция от зали за срещи. След това се качих на третия етаж и кухнята, която имаше изглед към улицата. Изглеждаше толкова спокойно с градините и хората, които си вършеха лениво работата.
Не се доверявай на мира им, помислих си аз. Не показвай слабост. Не се отпускай. Бях посрещната с лъжи още от мига, в който кацнах — хората се преструваха, те не бяха част от някакъв огромен военен комплекс, който се опитваше да унищожи Метален рой. Знаех истината.
Взех таблета и прегледах информацията, която Куна бе оставил за теста. Както Ем-бот каза, нямаше много подробности. Щеше да има някаква масова проява за пилотската програма. Повечето от поканените бяха вече членове на Върховенството — по-низши раси с вторично гражданство, обикновено не ги допускаха да служат при военните.
Куна специално се беше свързал с хората на Аланик, имаше си причина, беше ги призовал да изпратят представител. Според изискванията, аз трябваше да си имам кораб и да съм готова за битка. Документът казваше, че ако издържа теста, ще ми бъде поверен изтребител на Върховенството и ще бъда обучавана как да се бия с гробокопачи.
Звезден изтребител на Върховните означаваше технология на Върховните. Може би дори хипердрайв на Върховните. Тайно можех да изтръгна хипердрайва от изтребителя, а след това да го монтирам на мястото, предвидено за такъв, на Ем-бот. След това двамата можехме да се изстреляме към дома.