Към небето 2 към звездите

— Така… — отвърнах. — Значи няма малки холограмни проектори като в моята гривна?

— Няма. От онова, което мога да определя, те дори няма да знаят да те наблюдават за онова, което правиш. Доколкото знаят, такава технология не съществува.

— Я. Тогава как откри това?

— Нямам представа. Те мразят изкуствения интелект. Така че може би… може би съм бил създаден с идеята да се крия. Не само от Върховните, ами от всички.

Това ми се стори странно, дори малко притеснително. Преди предполагах, че след като избягаме от Метален рой, ще открием, че всички имат кораби като Ем-бот.

— Както и да е — продължи той, — искаш ли да ти разкажа какво открих за Върховните?

— Ами, да.

— Пет основни вида ръководят правителството — каза той. — Три е малко вероятно да видиш — много малко от тях работят в Към звездите. Значи остават камбрийци, тенаси и хекло. Най-важни за теб са варвакс, които настояваш да наричаш креляни. Те са черупчести създания с екзоскелет. Останалия вид са диони. Това е видът, от който е Куна.

— Някои са алени, други сини — отбелязах. — Както при хората ли е с различните цветове на кожата?

— Не точно — отвърна Ем-бот. — Нещо като разлики при половете.

— Сините са момчета, червените момичета.

— Не, тяхната биология е много различна от вашата. Те нямат секс, няма джендър, докато се размножават за пръв път и тогава създават нещо като пашкул с друг индивид. Невероятно е; като част от размножителния процес те се сливат за известно време в отделен, трети индивид. Независимо от това след размножаването те стават червени или сини. Могат да започнат промяна и по други начини, ако искат другите да знаят, че по някаква причина не са на разположение — докато тъмнопурпурните показват цвят на кожата на индивид, който не се е размножавал или е нарушил връзката на двойката и си търси друг партньор.

— Много удобно — рекох. — Не буди неудобство както при нас.

— Сигурен съм, че като органични същества, те са го направили по-сложно, отколкото обясних — не спираше Ем-бот. — Вие превръщате всички връзки в неловки и засрамващи.

Замислих се за Джорген, който сигурно се тревожеше за мен, въпреки че ми каза да замина. Ами Кималин? Ами Коб? Ами мама и бабчето?

Съсредоточи се над мисията, помислих си аз. Открадни хипердрайва. Отлети към дома с придобивката, за да те възхваляват съюзниците и да плачат враговете.

Откакто бях тук, ми беше трудно да мисля по онзи наперен начин, просто не се получаваше. Неочаквано се почувствах изолирана. Бях изгубена, сякаш бях попаднала в неподходящо разклонение на пещерата, докато проучвах, а след това се оказваше, че нямам светлина. Бях уплашено момиченце, което нито знаеше къде се намира, нито как да се прибере.

За да се разсея, продължих да претърсвам посолството. Собствената ми параноя ме накара да проверя всички стаи за всеки случай — а следващата беше банята, в която имаше интересни тръби и всмукателни устройства, които да са подходящи за различните анатомии. Беше колкото впечатляващо, толкова и противно.