Фурияте на принцепса
- Автор: Butcher Jim
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурияте на принцепса». Краткое содержание книги:
Имайки предвид, че „Слайв“ издържа на бурята и беше в по-добро състояние от много други кораби, които изглежда бяха получили ужасни поражения, Тави вярваше, че мнението на Демос не е съвсем лишено от основания.
— Излежавах се през всичките тези дни като мързеливо куче — каза Тави.
— Като болно куче — поправи го Демос. Той погледна право в Тави. — Не изглеждате много добре, милорд. Момичето-марат беше много притеснено за вас. Тя работи повече от всеки един от нас, опитвайки се да се разсее.
— Тя просто е искала да се отърве от моето хленчене — каза Тави.
Демос слабо се усмихна.
— Обзалагам се, че работата ви скоро ще започне, милорд. И тогава никой от нас не би искал да бъде на ваше място.
— Това ще е после. А аз искам да направя нещо в момента — каза Тави. Той присви очи, докато оглеждаше палубата. — Хората са на път да се събудят и ще са гладни.
— Да, като бебета-левиатани.
Тави кимна.
— Тогава ще отида в камбуза.
Демос вдигна вежди.
— Само се опитайте да подпалите кораба ми и аз ще се погрижа да изгорите жив, преди той да потъне. Милорд.
Тави изсумтя и се насочи към камбуза.
— Израснал съм в холт, капитане. Работил съм в кухня.
Демос опря ръце на страничното перило.
— Ако не възразявате, бих искал да ви попитам, Октавиан — вие изобщо нямате идея как да бъдете принцепс, нали?
Хората се размърдаха по-рано, отколкото Тави очакваше. Отчасти това се дължеше на факта, че денят бързо захладня и ставаше трудно да се спи във все още мокри моряшки дрехи. Отчасти това беше причинено от леките травми и разтежения, получени по време на тежката и опасна работа. Но най-вече причината беше зверският глад, който ги принуди да се надигнат, за да напълнят ръмжащите си кореми.
Камбузът на кораба включваше и хладилна камера, достатъчно голяма, за да се нуждае от два охлаждащи камъка, и Тави направо се изненада, когато видя колко много месо се съхранява там. По времето, когато мъжете започнаха да се събуждат, той вече беше успял да приготви голямо количество каша и да нареже и изпече четири цели бута, в допълнение към купчините корабни сухари и галоните горещ силен чай.
Кашата се получи не по-лоша от тази на корабния готвач, а месото, макар и да не беше чак деликатес, но не можеше да се нарече и недопечено.
Както Демос предрече, екипажът бързо се ориентира, докато Тави, също както готвачът правеше обикновено, мяташе храна в протегнатите чинии на подредените на опашка мъже.
Той прекара времето в разговори с всеки от моряците, като ги разпитваше за бурята и им благодареше за добре свършената работа.
Моряците, всеки от които познаваше Тави от пътуването през предходната година, си разменяха фамилиарни, приятелски думи с него, но никога не преминаваха линията на открито неуважение.
Последни в опашката за храна бяха Максимус, Кайтай и Магнус. Последният имаше откровено неодобрително изражение на лицето си.
— Нито дума — тихо каза Тави, когато Магнус приближи. — Нито една кървава дума, Магнус. Аз се търкалях долу повече от седмица като малко дете и не съм в настроение за лекция.
— Ваше височество — много примирено и също толкова тихо отвърна Магнус. — Никога дори и през ум не би ми минало да го направя публично. От страх, че това може да урони уважението към титлата ви.
Макс без колебание заобиколи Магнус, грабна чиния и с трясък я постави на плота пред Тави.
— Хей, готвачо — каза той, докато се прозяваше. — Дай ми парче месо, което не е изгоряло до черно. Ако имаш такива.
— Плъховете събориха тези трите по пода, преди да успеят да се изпекат — отговори Тави, отрупвайки чинията на Макс. — Но после тези потомци на врани отказаха да ги ядат по някаква причина.
— Плъховете са умни и съобразителни — каза Кайтай, поставяйки собствената си чиния веднага щом Макс взе своята.
— Което прави месото подходящо за теб, Максимус — тя взе чинията и се усмихна на Тави. — Благодаря ти, алеранецо.
Тави намигна и й се усмихна в отговор, след което се обърна към Магнус.
Старият курсор въздъхна тежко, завъртя очи и взе своята чиния.
— Повечко каша, ако обичате, ваше височество.
— Добре — изпъшка Макс, затваряйки вратата на каютата след себе си. Големият Антилар носеше малък сноп листи и ги хвърли на масичката за писане пред Магнус.