Фурияте на принцепса
- Автор: Butcher Jim
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурияте на принцепса». Краткое содержание книги:
Той стана, облече най-топлите си дрехи и видя Кайтай да спи дълбоко на койката до него. Максимус беше на отсрещната койка, Тави за първи път през тези дни го виждаше толкова изтощен. После зави Кайтай със своето одеяло, а тя сънено му благодари и още повече се сгуши в допълнителната топлина. Тави я целуна нежно и излезе на носа на кораба.
Морето беше необичайно.
Вълните, например, бяха странни. Дори при спокойно време те леко се поклащаха.
Морето беше гладко като стъкло и съвсем леко се люлееше от тихия, студен северен вятър. И навсякъде имаше лед. Той покриваше кораба с тънък слой, блестейки по рангоута и мачтите. Носът беше покрит с по-дебела ледена кора, въпреки че на няколко места тя беше изстъргана и отстранена, което я правеше не толкова коварна, колкото би могла да бъде.
Въпреки това Тави се придвижваше много внимателно. На няколко места на кораба имаше опънати въжета, очевидно за да осигурят на екипажа опора там, където те не могат да стигнат до парапетите или до друга част от надстройките на кораба.
Той пристъпи към парапета и погледна към морето.
Флотът се беше разпръснал безразборно около тях. Най-близкият кораб беше твърде далеч, за да забележи каквито и да било подробности, но дори така Тави можеше да види нещо нередно в очертанията му. Оглеждайки кораба по-внимателно, му трябваше само миг, за да осъзнае, че гротмачтата му просто липсва, счупена по време на бурята. Поне още два кораба бяха достатъчно близо до него, за да идентифицира подобни щети, в това число и един от огромните бойни кораби на канимите.
Тави не видя никакво движение на нито един от корабите, включително неговия собствен, и това породи в него неприятно, странно усещане, че той е единственият останал жив.
Чайка издаде самотен крясък. Ледът затрещя и ледена висулка падна от въжетата, пръскайки се на парченца на палубата.
— Винаги е така след дълга буря — раздаде се зад него тихият глас на Демос.
Тави се обърна и проследи как капитанът на кораба излиза от трюма, спокойно минава по ледената палуба и застава до него. Изглеждаше както винаги — спретнат, невъзмутим и облечен в черно. Под очите си имаше сини кръгове от умора, а на лицето — няколкодневна брада. Но освен това нямаше никакви други следи от многодневната му борба със стихиите.
— Момчетата работят с всички сили, дни наред изкарват без прилична храна и сън — продължи Демос. — И след като опасността премине, те просто се отпускат и заспиват. На практика трябваше да ги бия, за да ги накарам първо да отидат в койките. Някои от тях бяха готови да заспят директно на леда.
— А ти защо не спиш? — попита Тави.
— Не съм толкова уморен. Прекарах времето основно да ги наблюдавам как работят — разтягайки думите, отговори Демос. Тави не му повярва нито за миг. — Някой трябва да държи очите си отворени. Ще спя, когато боцманът се събуди.
— Всички добре ли са?
— Изгубих трима — каза Демос, без гласът му да трепне.
Тави не сбърка това с безчувственост. Мъжът просто беше твърде уморен, за да реагира бурно на каквото и да било, независимо дали е радост или скръб.
— Водата ги взе.
— Съжалявам — каза Тави.
Демос кимна.
— Тя е жестока любовница. Но ние продължаваме да се връщаме при нея отново и отново. Те знаеха какво може да се случи.
— Корабът?
— Корабът ми е наред — каза Демос. Тави не пропусна съвсем леката нотка на гордост в гласа му. — За останалите — не знам.
— Тези двата изглеждат повредени — каза Тави и кимна с глава към морето.
— Така е. Бурите могат да срежат мачти така както воден козел отгризва тръстика — Демос поклати глава. — По-големите кораби се справят по-зле от този. Флотските призователи на вода успяха да ни попречат да се разделим съвсем. Вълните достатъчно утихнаха, вече можем да изпратим няколко летци и да съберем всички — веднага щом хората започнат да се събуждат. Ще отнеме няколко часа.
Тави се усмихна.
— Трябва да има нещо, което мога да правя. Ако искаш, отиди да си починеш, а аз ще се погрижа за…
Демос поклати глава.
— Не и в този живот, милорд. Може и да сте зъл гений на войната, но моряк от вас става толкова, колкото от крава — летец. Не е за вас да командвате моя кораб. Дори в това езерце.
Тави се усмихна криво при тези думи, но знаеше, че е по-добре да не спори с него. Демос имаше определени възгледи за вселенския ред — просто казано, на палубата на своя кораб той трябва да е начело при всяко вземане на решения.