Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Познатият, възсух глас произнесе: „Елате в кабинета ми.“ Поканата крайно ме изненада. Обикновено по нашите неписани закони редките срещи с първия човек в Управлението се провеждаха само с разрешението и в присъствието на прекия ми началник. И не щеш ли…
Влязох в просторната, леко затъмнена стая, въпросително погледнах секретаря (изпълняващ и задълженията на куриер и адютант). В отношенията ми с него, не бих казал приятелски, но честни и подкрепени с взаимно доверие, езикът на жестовете и мимиките имаше немаловажно значение. Кимнах към вратата на генералския кабинет, което недвусмислено означаваше: „Какво става там?“ Незабавният безмълвен отговор беше: „Не съм в течение.“
Влязох през масивната двойна врата и докладвах за явяването си. Генералът беше в добро, бих казал, рядко прекрасно настроение. До него седеше непознат мъж на средна възраст с двуреден светлосив костюм. Шефът ме покани с жест да седна срещу непознатия. Генералът ни представи един на друг, каза ми длъжността, името и чина на гостенина. После строго ме предупреди за изключителната конфиденциалност и извънредната секретност на предстоящия разговор, като се позова на указание от „центъра“ — КГБ на СССР. На въпроса: „Ами Николай Николаевич?“ (моят пряк началник) генералът кимна утвърдително, сиреч не се безпокойте, и продължи: „В нашата област с неизвестна цел пристига писателят Солженицин. Другарят от Москва е дошъл при нас във връзка с това тревожно обстоятелство. Вие, Борис Александрович, познавате доста добре ростовския период от живота на Солженицин, неговите предишни връзки. Честно казано, никой освен вас не може да бъде полезен на другаря от Москва. Що се отнася до помощта от страна на другите служби при Управлението, съответните команди вече са издадени. С хотела всичко е уредено, осигурена е кола за гостенина. Мисля, че вечерята ви ще бъде приятна. Искрено съжалявам, че не мога да ви правя компания.“
Отдръпването на генерала от вечерята ме хвърли в искрен смут. Рангът на гостенина ли е нисък? Или нещо с положението му в центъра? По време на службата си в органите на КГБ бях изпълнявал много и различни поръчения. Но този път неочаквано смътно долових полъха на нещо необичайно. Дали да попитам? Глупаво. В такива ситуации човек трябва да си държи езика зад зъбите. Инак току-виж си се накиснал в свръхнелепо положение с всички произтичащи от това последствия. Едно беше ясно: гостенинът изпълнява задача, в центъра на която се намира лидерът на дисидентите (по онова време нова, популярна дума) писателят А. И. Солженицин.
Но защо тук, при нас, с това се занимава Москва? В случая операцията може и е целесъобразно да се възложи на Ростовското управление. Може би просто не разчитат достатъчно на нас, тъй като добре познават Александър Исаевич. Защото той притежаваше наистина невероятни способности в областта на конспирацията. Дали беше роден конспиратор, или пък неговата мъченическа, пълна с лишения съдба бе шлифовала това му качество, но той доста често поставяше в пикантни ситуации асовете на идеологическото контраразузнаване. Това предизвиквайте съответната реакция от страна на Пето идеологическо управление на КГБ на СССР, към което във връзка със Солженицин бе създадена специална оперативна група. Аз бях много добре запознат със съществуването й и в общи линии с нейния състав. В нея влизаха, условно казано, „теоретици“ — специално поканени за сътрудничество професионални литератори, „разработчици“ — професионални чекисти, които анализираха получените сведения и определяха действията спрямо обекта, и най-сетне, „практици изпълнители“, които в съответствие с обстановката осъществяваха на практика предложенията на „разработчиците“.
Когато Александър Исаевич започна активно да „прогресира“ в дейността, насочена срещу социалистическата система, незабавно постъпиха директиви за изземане на неговите публикувани произведения, както и на „самиздатовските“ препечатки. „Самиздат“ като литературно-обществен феномен съществуваше и по-рано, тоест преди Солженицин. Но международен резонанс предизвика именно Солженицин. Създадената от него вълна от „различномислие“ прехвърли границите на нашата „най-прогресивна“ държава и се заизлива навън. В резултат, като ответна реакция, бе подсилена оперативната група към Идеологическото управление. Аз не знаех пълния състав на групата. Мисля, че е бил текущ, променящ се в зависимост от изпълняването на една или друга програма. Но основният състав на групата оставаше неизменен. Той се състоеше главно от „разработчици“ и „изпълнители“. Някои от тях заемаха много високи постове, но в съответствие с действащото положение за ранговете в течение на работата контактуваха лично с мен. Бях си създал доста приятелски отношения с ръководителя на московската група и неговата „дясна ръка“. И тъй задачата, поставена пред групата, на всички нива, включително и периферийното, се свеждаше до пресичане разпространяването на литературното творчество на А. И. Солженицин в официални и неофициални издания.