Търговска къща

— Съгласен съм. — Армстронг допи бирата си. — Искаш ли още едно?

Смит кимна.

— Добре. Барман. Смяташ, че има връзка между Джон Чен и Хамингбърд Санг? — Той си спомни Санг, богатия корабен магнат, който според мълвата е отвлечен преди шест години и се усмихна недоверчиво. — За Бога не съм мислил за него от години.

— Аз също. Случаите не си приличат, а ние сложихме неговите похитители в пандиза за двадесет години и те ще изгният там, без да разберем, че вероятно има връзка. — Смит повдигна рамене. — Дайан Чен трябва да е ненавиждала Джон, а в отговор той я е ненавиждал — всички го знаят. Същото е и с Хамингбърд. — Той се засмя. — Другият прякор на Хамингбърд, в търговията така да се каже, е Ноузи-ноузи.

Армстронг изсумтя. Той разтърка очи, за да отпъди умората.

— Може би си заслужава да се срещне човек със съпругата на Джон Чен — Барбара. Щях да направя това утре, но… е, сигурно си заслужава.

— Вече си уредих среща. А първо отивам до Ша Чин. Може би тамошните нещастници са пропуснали нещо в дъжда.

— Добра идея. — Армстронг с тревога гледаше как Змията отпива от уискито си.

— Какво си намислил? — попита той, като знаеше, че има нещо.

Смит го погледна в очите.

— Има доста неща, които не са ми ясни в това отвличане. Защо например беше предложена такава голяма награда от Хай Дрегън за пленяването на Джон — жив или мъртъв, любопитно нали?

— Попитай ги.

— Трябва. Попитах един, който познава един от тях. — Змията вдигна рамене. — Нищо. Абсолютно нищо — той се поколеба. — Ще трябва отново да поизровим миналото на Джон.