Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Тя се опря на тоалетната чиния и загледа враговете си.
— Първо ще отидем във Френския клуб — нареди мъжът. — Ще вземеш останалите материали и ще ми ги дадеш. Ясно ли е?
— Да.
— Отсега нататък ще работиш за нас. Тайно. Ще работиш за нас. Съгласна ли си?
— Имам ли избор?
— Да. Можеш да умреш. Мъчително. — Устните на мъжа се присвиха още повече, очите му станаха като на влечуго. — А след като умреш, ще се погрижим за едно дете на име Ясар Биалик.
Лицето й побеля.
— А, добре! Значи си спомни за малкия си син, който живее в семейството на чичо ти, на улицата на търговците на цветя в Бейрут? — Мъжът се втренчи в нея, после попита: — Е, какво, съгласна ли си?
— Да, да, разбира се — отвърна тя отпаднало. „Невъзможно е да знаят за скъпия ми Ясар, даже мъжът ми не зн…“
— Какво се случи с бащата на детето?
— Той… той беше убит…
— Къде?
— На… на Голанските възвишения.
— Тъжно е да загубиш съпруг само няколко месеца след сватбата — рече мъжът. — На колко години беше тогава?
— Седем… седемнадесет.
— Паметта не ти изневерява. Добре. Ако избереш да работиш за нас, ти, твоят син, чичо ти и семейството му ще бъдете в безопасност. Ако не ни се подчиняваш напълно или се опиташ да ни предадеш, или да се самоубиеш, момчето Ясар ще престане да бъде мъж и да вижда. Ясно ли е?
Тя кимна безпомощно. Лицето й беше посивяло.
— Ако ние умрем, други ще се погрижат да отмъстят за нас. Не се съмнявай в това. Е, сега какво избираш?
— Ще ви служа — и ще се постарая да спася сина си и да отмъстя, но как, как, как?
— Добре, ще ни служиш в името на очите, топките и члена на сина ти!
— Да, мо… моля ви, на кого… на кого служа?
И двамата мъже се усмихнаха. После мъжът с пистолета каза сериозно:
— Никога повече не питай и не се опитвай да разбереш. Ще ти кажем, когато е необходимо и ако е необходимо. Ясно ли е?
— Да.
Мъжът с пистолета развъртя заглушителя и го прибра заедно с оръжието в джоба си.
— Искаме веднага да научим кога се връщат — или французинът, или Локхарт. Твоята задача е да го разбереш. Както и колко хеликоптера имат тук, в Техеран и къде. Ясно ли е?
— Да. Как да се свържа с вас?
— Ще ти дадем телефонен номер. — Очите му помътняха още повече. — Само на теб. Разбра ли?
— Да.
— Къде живее Армстронг? Робърт Армстронг.
— Не знам. — През ума й премина предупредителен сигнал. Говореше се, че Армстронг е обучен убиец, нает от М-16.
— Кой е Толбът?
— Толбът? Служител в британското посолство.
— Какъв служител? Какво работи?
— Не знам. Просто служител.
— Някой от тях любовник ли ти е?
— Не. Те… те ходят понякога във Френския клуб. Просто сме познати.
— Ще станеш любовница на Армстронг. Ясно ли е?
— Аз… ще опитам.
— Имаш две седмици. Къде е жената на Локхарт?
— Мисля… мисля, че е в семейната къща на Бакраван, близо до пазара.
— Ще разбереш със сигурност. И вземи ключ от входната врата.
Мъжът видя, че очите й просветват, и скри учудването си. „Ако това противоречи на скрупулите ти, не обръщай внимание“ — помисли си той. — Вземи си палтото, тръгваме веднага.
Докато преминаваше през спалнята към външната врата, коленете й трепереха.
— Чакай. — Мъжът напъха съдържанието обратно в чантата й и после, като че ли се сети в последния момент, небрежно уви онова, което беше на възглавницата, в една от книжните й кърпички и също го сложи вътре.
— Да ти напомня да се подчиняваш.
— Не, моля ви! — Сълзите й потекоха. — Не мога, само това не…
Мъжът тикна чантата в ръцете й.
— Тогава го хвърли.
Нещастна тя се дотътри до банята и го изхвърли в клозета, и отново й се повдигна, повече отпреди.
— Побързай.
Когато отново дойде на себе си, тя го погледна.
— Когато… когато се върнат останалите и открият… ако не съм тук, те… те ще разберат, че… че съм част от онези, които… които са направили това, и…
— Разбира се. За глупаци ли ни мислиш? Мислиш ли, че сме сами? В момента, в който се върнат, те ще са мъртви. И това място прочистено.
В апартамента на Макайвър: 4,20 следобед.