Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
— Три… тринадесет дни — заекна Пипин. — Да, мисля, че е тъй. Да, бях край него, когато засвири с рога. Но помощ не дойде. Само нови и нови орки.
— Тъй — рече Денетор, впил остър поглед в лицето на Пипин. — Значи си бил там? Разкажи ми! Защо не е дошла помощ? И как тъй си се спасил, а той не е успял — тъй могъщ боец срещу някакви си орки?
Лицето на Пипин пламна и той забрави страха си.
— Една стрела може да повали и най-могъщия мъж, а Боромир бе пронизан на много места. Когато го зърнах за сетен път, той се строполи край едно дърво и изтръгна от хълбока си чернопера стрела. После изгубих съзнание и попаднах в плен. Вече не го видях и не знам нищо друго. Ала се прекланям пред паметта му, защото бе храбър. Загина, за да спаси мен и сънародника ми Мериадок, когато в гората ни нападнаха от засада войските на Мрачния владетел; гибелта му попречи, ала това само засилва моята признателност. — Пипин погледна стареца в очите. Гордостта му ненадейно се бе разиграла, бодната от присмеха и подозрението на този хладен глас. — Не ще и дума, толкова велик човешки владетел не би очаквал кой знае каква услуга от един прост хобит, полуръст от северното Графство, ала каквото ми е по силите, предлагам го в отплата за дълга си.
Пипин отметна сивия плащ, изтегли малкия си меч и го положи в нозете на Денетор. Бледа усмивка пробяга по лицето на стареца като хладен слънчев проблясък в зимна вечер, но той сведе глава и протегна ръка да остави настрани парчетата от рога.
— Дай ми оръжието си!
Пипин вдигна меча и поднесе дръжката към него.
— Откъде го имаш? — запита Денетор. — Дълги, дълги години е събрал. Не е ли това острие дело на нашия северен род от древното минало?
— Идва от могилите по границите на моята страна — отвърна Пипин. — Но там сега живеят само злокобни твари и не бих желал да говорим за тях.
— Виждам, че странни разкази се вият покрай теб — каза Денетор, — и отново се убеждавам колко е измамна външността на човека… или полуръста. Приемам те на служба. Ти не се стряскаш от строги думи, а речта ти е благородна, колкото и странно да звучи из нашия Юг. В идните дни ще се нуждаем от всички благородни люде, били те големи или малки. А сега дай клетва за вярност!
— Хвани меча за дръжката и повтаряй след Владетеля, ако си решил твърдо — каза Гандалф.
— Решил съм — отвърна Пипин.
Старецът положи меча в скута си, Пипин докосна дръжката и бавно повтори след Денетор:
— Заклевам се тук във вярна служба на Гондор и Владетеля Наместник на кралството да говоря и да мълча, да върша и да не върша, да потеглям и да се връщам в неволя и изобилие, в мир и война, в живота и смъртта от този час, додето Владетелят ми върне дадената дума или смъртта ме отнесе, или дойде краят на света. Изричам го аз, Перегрин, син на Паладин от Графството на полуръстовете.
— Чувам го аз, Денетор, син на Ектелион, Владетел на Гондор и Наместник на Върховния крал, и не ще го забравя, нито ще пропусна да възнаградя онова, що получа: верността с любов, храбростта с чест, измяната с мъст.
После върна меча на Пипин и той го прибра в ножницата.
— А сега — каза Денетор, — слушай първата ми заповед: говори, без да млъкваш! Разкажи ми цялата си история и гледай да си припомниш каквото можеш за сина ми Боромир. Сядай и започвай!
Изричайки тези думи, той удари малкия сребърен гонг край стола си и тутакси се появиха прислужници. Пипин разбра, че те са стояли незабелязани в ниши от двете страни на вратата.
— Донесете вино, храна и столове за гостите — нареди Денетор — и се погрижете до един час никой да не ни безпокои. Само толкова мога да отделя, защото имам още много грижи — обърна се той към Гандалф. — Сред тях навярно някои са и по-важни, ала едно е първото за мен. Но може отново да поговорим привечер.
— Надявам се да е по-рано — каза Гандалф. — Не съм препускал с бързината на вятъра сто и петдесет левги от Исенгард дотук само за да ти доведа един дребен боец, колкото и да е благороден. Не те ли интересува, че Теоден мина през тежки битки, че Исенгард е превзет и че строших жезъла на Саруман?
— Интересува ме. Но за тия дела вече знам колкото ми е нужно, преди да връхлети ударът от Изтока.
Той обърна мрачния си взор към Гандалф и Пипин забеляза колко си приличат двамата, усети напрежението помежду им, сякаш от око до око бе прелетяла тръпнеща огнена черта, готова всеки миг да избухне в пламъци.