Седмата жертва
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #21
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0781-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Седмата жертва». Краткое содержание книги:
Естествено нейните откровения не оказаха възпитателно въздействие, Горшков само се озлоби повече, но Татяна се радваше, че му каза това, което му каза. Олекна й.
Когато приключи предварителното следствие и състави обвинителното заключение, тя с удоволствие наблюдаваше Горшков, докато той четеше безбройните страници на документа. Четеше бавно, но не защото го обмисляше. Просто трудно четеше.
— Добре бе — каза заканително обвиняемият и захвърли листата на бюрото, — ти ще си платиш, кучко. Каквото ми дадат, ще го излежа, а после ще се срещнем с тебе, Татяна Григоревна. Може и на съда да извадя късмет и тогава ще се срещнем с тебе съвсем скоро. Така че очаквай ме, любима, и аз ще се върна. Не забравяй да се подмиеш, не обичам мърли.
На съда Горшков не извади късмет, за всички негови престъпления го осъдиха на седем години. Думите на Татяна се оказаха пророчески — в колонията също не му провървя, защото най-авторитетният в отряда осъден имаше личен, и то твърде остър зъб на всички насилници и развратници. В опитите си да се защити Горшков осакати един човек и получи нова присъда.
— Подадох запитване — с отчаян тон съобщи Татяна. — Александър Петрович Горшков, роден през шейсет и девета година, е бил освободен от местата за лишаване от свобода през май тази година. От колонията тръгнал уж за Тверска област, но не е пристигал там. Местонахождението му не е известно.
В кабинета се възцари тишина. Настя и Коротков съчувствено гледаха Татяна, Миша Доценко бе вперил поглед в листа с отговора на запитването на бюрото. Тверска област граничи с Московска, съвсем наблизо е.
— Татяна Григоревна — обърна се той към нея по име и презиме, както обикновено, — а този Горшков прилича ли на убиец? Винаги съм смятал, че половият психопат е едно, а човекът, който убива — нещо малко по-различно. Различни типове личност.
— Я остави, Михаиле — махна с ръка Коротков, — приличал ли, не приличал ли… Това са си наши кабинетни разсъждения. И после, ти го наричаш по интелигентски полов психопат, а аз с цялата си болшевишка прямота ще го нарека сексуален маниак и ще бъда прав. А когато един човек е маниак, това е задълго. Може да се каже, до живот. И неговата мания може да се проявява в какво ли не. Не е ли така? Хайде кажи, Ася, прав ли съм?
— Не знам — поклати глава Настя. — Трябва да питаме специалисти.
— Абе какво общо имат тук специалистите? — продължи да се горещи Юрий. — Малко ли сексуални маниаци убийци познаваме в практиката си? Само като си спомня покойния Головкин, по прякор Смока… за Чикатило изобщо да не говоря. Приискали му се оригинални сексуални усещания, а всичко свърши с камара обезобразени трупове. Ето това е то. Таня, имаме ли снимки на Горшков?
— Ще се намерят. Но времето, Юра, времето… Можем да вземем любителски снимки от родителите му, но на тях той е най-много на седемнайсет, а сега е на двайсет и девет и зад гърба му са толкова години в колонията, че е безсмислено да го идентифицираме по онези снимки.
— Така е — подзе Доценко, — но можем да вземем последните снимки, които са му правени в колонията за документа за освобождаване. Вярно, те са „мъртви“ и не се знае каква е прическата му сега, но на компютър ще направят няколко варианта. Нека опитаме…