Жертвите на Анубис [bg]

Усмивката на лицето на ловеца изчезна.

— Какво намекваш?

— С такъв нож е бил убит Немрат, жрецът пазител.

Ловецът покри лицето си с длани. Когато ги махна, цялата му самоувереност се беше изпарила. Погледна устремено към вратата, после към задния вход, зад който беше изчезнал Сянката…

— На твое място не бих си тръгнал — заяви Шуфой.

— Ама… Не знаех за това — запелтечи мъжът.

— Но си чул за кражбата, нали?

— Цяла Тива говори за това. Нали знаеш какви клюкари са жреците? — щракна с пръсти: — Значи това е замислял Уени…

— Хайде, разказвай — усмихна се Шуфой. — Познавам те добре. Сигурен съм, че Уени ти е платил за още нещо, освен за ножовете.

— Да, плати ми. Каза, че имал нещо за продаване, нещо много ценно… Не! — Ловецът на крокодили се удари по челото. — Той каза, че имал две неща. Едното не пожела да назове, а другото беше някаква книга, ръкопис…

— Синухе? — не се сдържа Мареб.

— Кой? — попита неразбиращо ловецът.

— Синухе Пътешественика.

— Не знам, ама като се замисля, той трябва да е бил. Разбира се! — Ловецът на крокодили отпи голяма глътка от халбата си. — Той също е поел последния си път към далечния хоризонт, нали? Последно пътешествие, ха-ха? Хм, както и да е. Уени дърдореше много, искаше да продаде онези неща. Попитах го на кого и дали да отскоча до Оазиса на палмите. Уени ми се усмихна и поклати глава. Отвърна, че ще е най-добре да се свържа с либийците или с нубийците…

В този миг по пода притича един едър плъх, при което Шуфой подскочи, вирвайки крака, и блъсна стола си, като сграбчи празната си халба.

— Какво е това място? — измуча той към недоспалия обезобразен собственик. — Не можете ли поне да опазите пода си?

— Няма нужда да се тревожиш от плъховете — изсмя се собственикът. — За тях си имаме змии.

Шуфой му хвърли убийствен поглед и се върна на мястото си.

— Мразя плъхове — заяви той — независимо дали са с два или с четири крака.

— Уени беше плъх — съгласи се Ловецът на крокодили, — и то много по-опасен, отколкото си мислите. Познаваш ме, Шуфой. От пръв поглед разбирам кой в този град е дошъл да търгува и кой — да шпионира. Пия си бирата и с либийци, и с митанийци. Винаги знам към кого трябва да се обърна, ако искам да пробутам някоя по-особена стока. Но не и Славата на Анубис! И понятие си нямах защо Уени купи ножовете. Колко малък е светът! Аз откраднах ножовете и ги продадох на Уени, той пък откраднал аметиста и убил Немрат… Какво, и Синухе ли е бил убит с такъв нож?

Вместо да му отговори, Шуфой попита:

— На други хора продавал ли си такива ножове? Имената Хети и Ита говорят ли ти нещо?

Ловецът на крокодили поклати глава.

— Познавах Немрат като собствената си длан — каза той. — Вечно беше като разгонен, като пръч. Няма бардак в Тива, който да не е бил удостояван с присъствието му…