Пасажер [bg]

— Съжалявам, моя е вината, че го забавих — притесни се Ета. Нали нямаше да му направи нищо?

Мъжът вдигна очи към нея и мигом пусна Джак.

— О, простете ми, госпожице Спенсър. Щом ви е бил в услуга, значи всичко е наред.

Джак се обърна към нея с опулени очи.

— Така беше — потвърди Ета.

Мъжът се наведе към Джак.

— Готвачът те вика от четвърт час. Хайде, по-живо, хлапе.

Джак се стрелна навън, но мъжът го хвана за яката и го дръпна назад-Джак се поклони набързо.

— Приятна вечер ви желая, госпожице!

— Ще го научим на обноски, тоз хлапак — заяви мъжът с известно раздразнение, — макар и на мен самия да ми убягват добрите маниери. Деиви Чеис на вашите услуги, първи помощник-капитан от почетния екипаж.

Мъжът събра пети и и се поклони отново. Ета изпадна в паника — какво се очакваше да направи? Реверанс? Или само да кимне? Прехвърли наум какво и бе казал Джак за Деиви: Харесва: музика, ейл, момичетата от пристанищата. Не харесва: непокорни юнги, зимите в Нова Англия, чай. Но наи-интересната подробност бе, че и тои бе отгледан от капитан Хол и покойната му съпруга заедно с Николас.

— Добре ли сте? Доста ни уплашихте — продължаваше Дейви.

— Вече съм по-добре, благодаря — отвърна предпазливо Ета, доволна, че успява да звучи спокоино и сдържано. Може би с времето щеше да й стане по-лесно. Или поне не толкова неловко.

— Виждам, че сестра ви още се чувства зле — или по-скоро надуших, когато минах покраи каютата и. Така е със слабите стомаси. — Като че ли с мъка се удържаше да не се разсмее и в този момент Ета реши, че го харесва. — Заръчах на готвача да и приготви бульон, ще и помогне. Съвсем скоро ще я вдигнем на крака.

Само дето колкото по-скоро София се вдигнеше на крака, толкова по-скоро Ета щеше да се озове под зоркия и поглед. А на нея и беше нужно време, за да спечели екипажа на своя страна и да ги накара да обърнат кораба към пристанището, от което бяха отплавали. И прохода, който водеше към нейното време.

— А вие? Ще се присъедините ли към нас за вечеря?

Ета отвори уста да отклони поканата му — чувстваше се толкова уморена, че чак костите я боляха, а и трябваше да се поупражнява да се изразява по-официално, преди да се впусне да води разговори, но в този момент стомахът й шумно изкъркори.

Лицето и пламна и мислите и трескаво затършуваха за някакво извинение, но топлите кафяви очи на Дейви светнаха развеселено.