Пасажер [bg]

— И само толкова? — възнегодува тя. — Сериозно ли?

— Защитаваме линията на времето. Предпазваме я от посегателства от страна на враговете на клана — малкото представители на другите три клана пътешественици, които отказаха да бъдат асимилирани от нашия.

— И все пак имаш избор, така да знаеш — заяви Ета след кратка пауза. — Човек винаги има избор. Знаеш къде е проходът към моето време. Можеш да си тръгнеш. Но не го правиш. Тогава какво те държи тук, освен чувството за дълг и страхът?

— Да не би да ме наричаш страхливка? — попита София с леден тон.

Та нали и София притежаваше тази дарба? Тогава защо ръцете и бяха вързани, замисли се Ета, при положение че очевидно копнееше за нещо повече?

— Казвам, че си умна. И че искаш нещо повече. И че е краино време да хванеш живота си в ръце и да си тръгнеш.

И да ме вземеш със себе си. Ета сплете ръце и ги отпусна в скута си. Следеше зорко дали изражението на София няма да се промени. Не че се опитваше да я манипулира, не. По-скоро и предлагаше да я приеме като съюзник. Ако успееше да я убеди, че деиствително заслужава нещо по-добро от онова, което и предлагаше миналото, тогава не бе изключено момичето да я заведе обратно до прохода, през които бяха преминали. Биха могли да намерят начин да се махнат от кораба. Беше почти сигурна, че ако двечките послъжат малко и проявяват изобретателност, маиката на Ета щеше да се съгласи да помогне на София да си стъпи на краката.

София затвори очи и поклати глава. Когато ги отвори, гневът и буквално прогори Ета.

— Спести си думите — изсъска тя. — Животът ни изисква определен ред. Изисква правила и налага да се вписваме в обстановката, за да можем да оцелеем. Нищо не разбираш, Ета. В момента по света има по-малко от стотина пътешественици. Видът ни измира, така че е излишно да го излагаме на допълнителната опасност — клопка или смърт в някоя жестока епоха. Спазваме нормите на епохата, независимо дали ни харесват.

— Е, ако това те успокоява, тогава си го повтаряи по-честичко — отбеляза Ета.

София направи гримаса.

— Представяш ли си на какви мъчения ще бъдем подложени, ако неподходящите хора намерят начин да ни поробят, за да им служим.

На Ета не и се наложи да впряга въображението си — достатъчно й бе ужасеното изражение, изписало се на лицето на София.

— Затова се защитаваме, като играем ролите, подходящи за съответната година.

— Какво означава това?

— Точно това, което казвам — защитаваме бъдещето, което познаваме. Преди дядо да успее да обедини клановете, всички постоянно се опитвали да унищожат естествената времева линия на другите. Царяла невероятна несигурност. А сега има спокоиствие. Затова можеш да превъзнасяш правата си и вярванията си, и бъдещето си колкото си искаш, но знаи, че нищо от тия неща няма да ти помогне в тази епоха. Не си била принудена да оцеляваш както другите жени през вековете. Не знаеш до какво се е налагало да прибягваме, какви инструменти се е налагало да използваме, за да си извоюваме поне малко знание и власт.