![Черният флаг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/5/cherniyat-flag-bg-download.jpg)
Черният флаг [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789543892808
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черният флаг [bg]». Краткое содержание книги:
„Някога воювах в името на краля. Подчинявах се на хора с власт и богатство. Сега не служа на никого. Верен съм единствено на екипажа си. Заедно ще си върнем това, което по право ни принадлежи. С кръв и стомана ще се изправим пред могъщите. Капитаните ще проклинат флага ни, кралете ще се страхуват от него. Докато империите произвеждат богатства, ние ще сме там, за да ги обезкървим!“ Едуард Кенуей
— Щастливец е крал Джордж, а? — присвих устни. — Смрадливец като теб да му размахва знамето!
— Копеле! — процеди той и с блеснали от слюнката устни се приведе към мен, лъхвайки ме на вкисната бира. — Виждал съм те! Сдушил си се с пиратите в Насау, нали?
Застинах. Погледнах към Бонет, застанал с гръб към мен. После обходих с очи кръчмата. Изглежда никой не беше чул. И аз се престорих на оглушал. Досадникът обаче се приведе още по-близо до лицето ми.
— Да, да, виждал съм те… — Гласът му прозвуча по-силно, двамата моряци на съседната маса погледнаха към нас. — Ти си, да… — изкрещя пискливо.
Изправих се, сграбчих го, изтръгнах го от стола и го сплесках до стената.
— Затваряй си човката, преди да я напълня с куршуми!
Помътнелите очи на моряка се втренчиха в мен. Не даде признак да ме е разбрал. Присви очи, съсредоточи се и отбеляза:
— Едуард? Така ти беше името, нали?
Мамка му. Най-добрият начин да накараш дрънкало в хавайска кръчма да замълчи е да прокараш нож по гърлото му, да го сриташ в слабините или да избереш моя метод — удар с глава. Челото ми срещна лицето му и следващите му думи умряха върху ложе от счупени зъби. Той се смъкна в несвяст на пода.
— Кучи син! — чух вик зад мен и се обърнах.
Озовах се срещу друг червенолик моряк. Разперих ръце. „Не искам неприятности.“ Ала не успях да възпра юмрука му. В следващия момент се опитвах да надникна зад плътната червена завеса от болка, спуснала се пред очите ми. Дойдоха още двама моряци. Завъртях се и се сниших заплашително, печелейки ценни секунди, за да се опомня. Извадих наяве Едуард Кенуей, погребан дълбоко в мен. Защото навсякъде по света — в Бристол, в Хавана, където и да било — пиянската свада си е пиянска свада. Казват, че практиката шлифова и макар да не претендирам за съвършенство, бойните умения, придобити през разгулното ми юношество, взеха връх и не след дълго тримата моряци лежаха накуп и стенеха сред изпочупени мебели, годни само за подпалки.
Точно си изтупвах праха от дрехите, когато проехтя вик:
— Войници!
В Следващия момент направих две неща — първо, хукнах из хаванските улици, за да избягам от червендалестите мъже с мускети, и второ, напомних си да внимавам да не се изгубя.
Постигнах и двете, а по-късно се върнах при Бонет в гостилницата и разбрах, че войниците не само са взели захарта му, но са отнесли и кесията на Дънкан Уолпоул, която смятах да занеса на Торес. По дяволите!
Щях да преживея загубата на захарта. Ала не и на кесията.
25.
Хавана е място, където си свободен да се шляеш, без да предизвикваш ничие внимание. Става дума за нормалните дни. В дните, когато бесят пирати обаче — на площада, където се издига бесилото — шляенето е не само очаквано, но и препоръчително. Мирният договор между Англия и Испания не бе постигнат лесно, ала по някои въпроси двете страни бяха единодушни. Първо — и двете страни например мразеха пиратите. И второ — предпочитаха да ги виждат обесени.
На ешафода пред нас стояха трима пирати със завързани ръце и се кокореха уплашено през примките пред тях. Недалеч от тях чакаше испанецът, наречен Ел Тибурон — грамаден мъж с брада и мъртви очи, който никога не говореше, защото не можеше — беше ням. Гледах ту него, ту осъдените мъже. После отвърнах безсилно поглед. Помислих си, че само благодарение на Божията милост не съм на тяхно място.
А и бездруго не бяхме дошли на площада заради тях. С Бонет бяхме опрели гърбове о избеляла от слънцето каменна стена и си придавахме вид на безделници, съзерцаващи света в очакване, на екзекуцията, а всъщност подслушвахме разговора на испанските войници, застанали до нас.
— Още ли искаш да огледаш стоката, която конфискувахме вчера? Имало сандъци с английска захар…
— Да, взели са я от барбадоския търговец.
— Дънкан — прошепна ми Бонет, — говорят за захарта ми.
Погледнах го и кимнах, благодарен за превода. Войниците продължиха да обсъждат снощното сбиване в кръчмата. Междувременно испанският офицер обяви от ешафода за какви престъпления ще бъде наказан първият мъж и заключи безизразно:
— Осъден си на смърт чрез обесване.
Даде знак на Ел Тибурон, който дръпна лоста, капаците под краката на осъдените зейнаха, телата им паднаха и на площада се понесе глух ропот. Насилих се да погледна към трите поклащащи се трупа, затаил неволно дъх, в случай че слуховете за изпразването на червата са верни. После щяха да изложат телата на осъдените на показ за назидание. По време на пътешествията си с Бонет вече бяхме ставали свидетели на такива зрелища. Управниците по света държаха да демонстрират нетърпимостта си към пиратите.