![Красива мистерия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/0/krasiva-misteriya-bg-download.jpg)
Красива мистерия [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #8
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-460-1
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Красива мистерия [bg]». Краткое содержание книги:
— И не просто добри певци, а великолепни. И гласовете им да си пасват, да звучат добре заедно.
— Може да са били обучени — предположи Бовоар. — Не е ли това работа на капелмайстора? Който вече не е между живите.
— Но той трябва да е имал нещо, с което да работи. Не съм музикален експерт, но дори аз знам, че добрият хор не е просто сбор от добри гласове. Трябва да са правилните гласове, да се допълват, да звучат хармонично. Аз мисля, че тези монаси са тук с умисъл. Мисля, че са грижливо подбрани да пеят псалмите.
— Може да са специално отгледани за целта — сниши глас Бовоар с престорена лудост в погледа. — Може това да е някакъв ватикански заговор. Промиване на мозъци чрез музика. За да подмамят обратно хората към Църквата. Да създадат армия от зомбита.
— Божичко, човече, как се сети? Великолепна идея, толкова е очевидно. — Гамаш погледна Бовоар с възхищение.
Бовоар се засмя.
— Значи смятате, че монасите са специално подбрани?
— Смятам, че съществува подобна възможност. — Началникът стана от стола си. — Пробвай отново с техниката. Би било хубаво да имаме връзка с външния свят. Аз отивам да поговоря с монаха portier.
— Защо точно с него? — попита Бовоар, когато Гамаш се запъти към вратата.
— Той е най-младият тук, вероятно е дошъл последен.
— А убийствата се случват, когато нещо се промени — каза Бовоар. — Нещо е провокирало убийството на брат Матю.
— И почти със сигурност се е трупало известно време, на повечето убийства им отнема години да се случат. Но накрая нещо или някой наклонява везните.
Ето какво правеха Гамаш и екипът му. Търсеха като под лупа тази — обикновено съвсем дребна — случка. Дума. Поглед.
Обида. Онази последна рана, която събуждаше звяра. Нещото, което превръщаше човека в убиец. А когато ставаше дума за монах, със сигурност отнемаше по-дълго, докато се превърне в убиец.
— И коя е последната промяна? — попита Гамаш. — Може би пристигането на брат Люк. Може би това по някакъв начин е нарушило равновесието в манастира, смутило е хармонията.
Началникът затвори вратата след себе си, а Бовоар отново се залови за работа. Докато се опитваше да открие какъв е проблемът с връзката, мислите му се върнаха към сейфа с веществените доказателства. Неговият ад. Но в същото време мислеше и за вратата с надпис Porterie.
И за младия мъж, низвергнат зад нея.
Мразеха ли го? Вероятно да, щом го бяха натирили там. Всяка друга работа имаше смисъл за манастира. С изключение на неговата. Защо в крайна сметка бе нужен портиер за врата, която никога не се отваряше?
Гамаш крачеше по коридорите и по пътя си срещаше монаси. Започваше да ги разпознава, макар че все още не можеше да свърже всички лица с имена.
Брат Алфонс? Брат Фелисиен?
Лицата на монасите почти винаги бяха в покой, а ръцете им бяха скрити под дългите ръкави в типична за тях маниерност. Когато се разминаваше с тях, те винаги го поглеждаха и кимваха. Някои се осмеляваха да се усмихнат леко.
От разстояние всички изглеждаха спокойни. Сдържани.
Но отблизо, точно когато се разминаваха, в очите на всички, без изключение, Гамаш виждаше тревога. Отчаяна молба.
Да си тръгне? Да остане? Да помогне? Или да ги остави на мира?
Когато пристигна, не толкова отдавна, абатството изглеждаше спокойно. Идилично. Изненадващо красиво. С непристъпни каменни стени, но не студени, а успокояващи. Несъвършените стъкла пречупваха дневната светлина в червено, лилаво и жълто. Отделни цветове, които се сливаха в зашеметяваща пъстрота.
Като абатството. Създадено от отделни личности. Всеки от Тях сам по себе си бе несъмнено забележителен. Но заедно бяха блестящи.
С изключение на един. Сянката. Необходима може би за да докаже светлината.
Докато крачеше през Светия храм, Гамаш приближи още един монах.
Брат Тимоте? Брат Гийом?
На разминаване си кимнаха и Гамаш отново долови нещо в погледа на този анонимен монах.
Може би всеки от тях имаше лична молба, различна от оставалите, в зависимост от това кой е и какъв е по природа.
Този мъж — брат Жоел? — очевидно искаше Гамаш да се ахне. Не защото монахът се страхуваше, а защото Гамаш се бе превърнал в ходеща рекламна табела, която разгласяваше убийството на приора. И на техния провал като общност.
От тях се очакваше да правят само едно нещо. Да служат на Бог. Но вместо това абатството бе залитнало в противоположната посока. А Гамаш бе удивителният знак в изречението, което заковаваше тази истина.
Началникът зави наляво и тръгна по дългия коридор към затворената врата. Започваше да опознава манастира и да се чувства удобно.