Списъкът на обречените [bg]

Беше няколко минути след седем, когато влезе във фоайето на хотела. Заговори на английски мъжа на рецепцията, който отвърна, че макар и в момента да няма свободни стаи, очаква до час да се освободи една. Рап представи канадския си паспорт и кредитна карта „Виза“ на името на Бил Джонсън. По съвет на един швейцарски банкер той се беше сдобил с паспорта и кредитната карта, без да уведоми за това началниците си в ЦРУ. С апетит изяде обилната закуска, постара се да не обръща внимание на болката в рамото и прочете набързо вестниците, макар да знаеше, че убийствата са станали прекалено късно, за да влязат в сутрешните издания. Мъжът на рецепцията удържа на обещанието си и след около час се приближи до масата на Рап.

— Мосю Джонсън — обърна се той към него, — стаята ви е готова.

Само след минути Рап вече беше в стаята и седеше на леглото, вперил поглед в телевизора. Убийствата в хотела бяха новина номер едно по местните телевизионни канали. Би Би Си дори беше провело свое собствено разследване, но единственото ново за Рап беше броят на убитите. Първо си помисли, че информацията им е невярна. Той беше убил петима души — Тарек и четиримата му бодигардове. Предполагаше, че и проститутката е загинала. Това правеше общо шест човека. Кои бяха останалите трима?

Болката в рамото отново се засили. Рап изключи телевизора и излезе навън да си набави някои медикаменти. В аптечката си имаше широкоспектърен антибиотик и други лекарства, но му бяха необходими и други консумативи, за да почисти и превърже раната, а също така обезболяващи и тоалетни принадлежности. Наближаваше десет сутринта и туристите бяха излезли по улиците на града. Рап обиколи три различни аптеки в радиус от няколко пресечки, тъй като искаше да разпредели покупките си, за да не привлича внимание.

Всеки път, когато минаваше покрай телефонен автомат, той се въздържаше от изкушението да се обади на Кенеди. Още не можеше да реши дали да й се довери. По-скоро беше склонен да го направи, но реалността на този странен занаят беше, че нямаше как да знае доколко искрени и добронамерени са колегите му към него. Всички бяха професионални лъжци. Рап мина покрай двойка младежи, които държаха карта на града и спореха. Поради някаква необяснима причина той се запита дали да не убие Кенеди. При положение, разбира се, че тя го е натопила. С Хърли щеше да е лесно, поне що се отнасяше до взимането на решението. Но с Кенеди беше друго, защото той я харесваше.

Болката от огнестрелната рана се засили и започваше да пречи на ясната му мисъл. Затова се върна в хотела и глътна няколко обезболяващи. Взе си душ, след което почисти раната и я превърза. Болката се притъпи и той спусна завесите, легна си и се зави. Беше свикнал с болката, но сега беше по-различно от някакво си разтегнато сухожилие. Беше дълбока и засягаше нерви, които преди никое външно тяло не беше засягало. Дискомфортът правеше спането почти невъзможно, но след трийсет минути обезболяващото подейства напълно. Рап лежеше и гледаше в тавана, унасяйки се, докато в същото време се мъчеше да разбере откъде са се взели останалите три трупа. Дали не беше убил и петия в коридора? Дори и в този случай убитите ставаха седем, а не девет.