Докато лежах и умирах [bg]

А тя запя отново, както търкаше прането в коритото с онова превъзнесено изражение на лицето, сякаш се е откъснала от хората и цялата им глупост, отишла е далеч напред и вече се изкачва на небето пееща.

Каруцата дълго вися килната, а течението под нея се надигаше и я подбутваше от брода, докато Каш се привеждаше все повече в усилието си да подпира ковчега, за да не се плъзне надолу и да прекатури каруцата. Когато тя силно се наклони до точката на заливане, дънерът отплава по пътя си. Заобиколи каруцата и бързо се отдалечи като същински плувец. Направо да си помислиш, че е бил пратен да свърши някаква работа, изпълнил я е и си заминава.

Когато мулетата най-после се откачиха от ремъците, за миг изглеждаше, сякаш Каш ще може да изправи каруцата. Стори ни се, че той и каруцата не помръдват, а само Джуъл се бори с коня да го върне при нея. После момчето притича край мен, крещеше на Дарл, а момичето се мъчеше да го улови и тогава видях мулетата да изплуват с бавно преобръщане от водата, с вцепенени и разперени крака, сякаш са се оттласнали от дъното с главите, за да се преметнат отново в течението.

Сетне каруцата се катурна, а Джуъл и конят, и всичко се омесиха в едно. Каш изчезна от поглед, все тъй вкопчен и подпиращ ковчега, и подире нищо вече не можех да различа, защото конят се мяташе диво и пляскаше. Помислих си, че Каш се е отказал и се е пуснал да изплува на брега, та се разкрещях на Джуъл да се връща обратно, но изведнъж и той, и конят също изчезнаха надолу и тогава си помислих, че всички се издавиха. Ясно ми беше, че конят също е изтикан от брода и че с тоя обезумял, давещ се кон, с тая каруца и с изтървания ковчег работата отива на лошо, и както бях нагазил до колене във водата, изревах към Анс зад мене:

— Видя ли сега какво направи? Видя ли какво направи?

Но конят изплува. И този път се насочи към брега, отметнал нагоре глава, зърнах, че от посоката на течението някой се държи за седлото, и хукнах по ивицата да разбера дали е Каш, понеже той не може да плува, и като напълно побъркан се дерях с цяло гърло към Джуъл да ми каже къде е Каш, и аз като врещящото към Дарл момче по-долу на брега.

Тъй че навлязох във водата, докъдето можех да запазя някаква опора в тинята, и тогава видях Джуъл. До кръста във водата, така разбрах, че някак се е закрепил на брода, наклонил се с всички сили срещу течението, и в този миг забелязвам въжето, после виждам водата да се надига там, където, точно под ръба на брода, той удържа каруцата.

Значи Каш се беше вкопчил в коня, който джапаше към брега, пляскаше, стенеше и хлипаше също като човек. Когато го приближих, той тъкмо хвърляше чифтета, за да се изтръска от яката хватка на Каш за седлото. Лицето на Каш за миг се извърна, докато се плъзгаше назад към водата. Беше посивяло, със затворени очи и пресечено от дълга тинена диря. Той се пусна и цамбурна във водата. Съвсем като вързоп стари дрехи, блъскани насам-натам в брега, за да се изперат. Полюшваше се леко, проснат по лице във водата, и като че ли гледаше нещо на дъното.