Электронная книга - «Warcraft - Последният пазител». Краткое содержание книги:
Каджар погледна към записките си — гъсто изписани редове текст, описващи всеки детайл от случилото се. Беше сигурен, че е трябвало да добави към тях нещо много важно.
— Добре, идвам. Само да довърша това…
— Не бързай! — подхвърли кастеланът саркастично. — Някакъв си магьосник иска от теб да летите до замъка Стормуинд. Нищо важно. — Старецът му обърна гръб и се скри в мрака на коридора. — Покрива! — долетя безплътният му глас, сякаш току-що се беше сетил за това.
„Стормуинд! — помисли си Каджар. — Замъкът на крал Лейн“.
Какво толкова важно се беше случило, че искаха и той да бъде там? Може би щяха да изискат от него доклад за инцидента с орките?
Отново погледна своите записки. Новината, че магьосникът се е завърнал, както и мисълта за предстоящото посещение в палата на краля го бяха разсеяли напълно. И все пак нещо продължаваше да го гложди.
Прочете последните думи върху листа:
„Игуен хвърляше две сенки“.
Поклати глава. Каквато и нишка да бе следвала мисълта му, вече я беше изгубил.
Внимателно попи мастилото, за да е сигурен, че няма да се размаже, и остави страниците настрана. После събра принадлежностите си и бързо се отправи към своята стая. Щом се налагаше отново да язди грифон, поне щеше да се облече подходящо. Освен това трябваше да изчетка и опакова церемониалната си тога — нали щеше да се среща с кралска особа…
Седем
Стормуинд
Отново летяха през нощта, прекосявайки мразовитото небе върху гърба на своите грифони. Познанието, вложено от Медив в главата на неговия ученик, продължаваше да действа безотказно. Каджар беше престанал да изпитва пареща болка в онази част от съзнанието си, където се намираха новите му умения, и сега усещането приличаше по-скоро на лек сърбеж, сякаш тъканта на мозъка му бе започнала да заздравява след грубото вмешателство. Вече се чувстваше толкова уверен, че дори бе започнал да насочва крилатия звяр само с коленете си.
До разсъмване оставаха едва няколко часа, но Каджар започна да задрямва, омаломощен от приключенията през изминалия ден. Събуди се тъкмо когато слънцето бе започнало да се показва над хоризонта.
В първия момент младежът се паникьоса — огромният звяр под него се беше наклонил и падаше към земята. Оказа се, че бяха достигнали своята цел и сега се спускаха плавно към нея. Пред очите им, блестящ на утринната светлина, се издигаше Стормуинд.
Най-голямата постройка, която бе виждал Каджар до този момент, беше Виолетовата цитадела, издигната на Крос Айлънд10 недалеч от Даларан. Дори кулата на Медив не можеше да се сравнява с величествените шпилове на Кирин Тор, с огромните зали и сините покриви, покрити с дебели плочи лазурит. Младежът беше убеден, че е невъзможно да съществува по-внушително и по-красиво нещо от тази древна крепост.
Ала това бе, преди да види Стормуинд.
Градът на краля изглеждаше като направен от злато и сребро, а стените му грееха на слънчевата светлина. Покривите искряха ослепително и за момент младежът си помисли, че са обсипани със скъпоценни камъни.
Примигна, разтърси глава и постепенно приказната илюзия започна да се разсейва. Златните стени се оказаха направени от обикновен камък, макар и полиран и украсен с причудливи орнаменти. Среброто по покривите се превърна в слюдени плочи, а скъпоценните камъни — в капки утринна роса, проблясваща в светлината на зората.
И все пак размерите на града поразяваха. Беше огромен, по-голям от всичко, което бе виждал младежът досега. Дори от такава голяма височина Стормуинд изглеждаше необятен. Каджар преброи цели три защитни стени около вътрешната цитадела, както и множество по-малки съоръжения за отбрана около административните сгради край нея.
Независимо от ранния час градът не спеше. Във въздуха се носеше дим от огньове, а по откритите пазари и площади вече се тълпяха хора. През огромните порти трополяха коли и се точеха върволици от земеделци, поели към нивите, простиращи се до самия хоризонт.
Каджар не беше наясно с предназначението на повечето от сградите, които виждаше. Високите кули пред очите му можеха да бъдат както убежища на магьосници, така и силози за зърно. Водите на разпенената река, протичаща през града, бяха уловени и задвижваха чудовищни по размер воденични колела, но с каква цел — младежът не можеше да отгатне. Вдясно от него в небето периодично се издигаха високи пламъци. Нямаше как да узнае дали огънят се дължеше на работата на някоя леярна, на уловен дракон или причините за него бяха още по-мистериозни.
10
Cross Island (англ.) — от cross (кръст, пресечна точка) и island (остров). — Б.пр.