Трите дъщери на Ева [bg]

– И все пак би трябвало да има президент, някаква власт над всичко – каза той на развален английски и се огледа, сякаш се опасяваше, че анархията скоро ще превземе града.

– Не съм съгласна – възрази Ширин. – Според мен властта е като чесъна – колкото повече ядеш, толкова по-силно миришеш.

Думите ѝ го слисаха, тъй като цял живот беше таял надежда за установяване на силна и стабилна, централизирана светска власт, която да спре възхода на религиозния фундаментализъм. За него властта беше като хоросан, който би запазил целостта на съвършения обществен ред. Без него тухлите щяха да изпопадат и всичко би рухнало.

– Не всяка власт е лоша – каза Менсур. – Ами правата на жените? Силният лидер ще ги защитава.

– Благодаря много, но аз мога сама да си ги защитавам. Жените нямат нужда висша власт да го прави вместо тях! – заяви Ширин и изгледа забрадката и дългото, безформено палто на Селма.

Пери интуитивно долавяше чувствата на околните и веднага разбра, че Ширин не одобрява вида на майка ѝ. Британоиранското момиче изпитваше презрение към жените, които покриваха главите си, и не желаеше да го крие.

– Ела, мамо – Пери внимателно я хвана за ръката, тази с белега от врялата вода, спомен от онзи далечен ден, когато праха килимите.

Двете поизостанаха. Спряха на стълбите на Ашмолския музей. Майка и дъщеря се загледаха в момче и момиче, които се целуваха прехласнато. Пери се изчерви, сякаш тя беше в прегръдките на момчето. С крайчеца на окото си видя как Селма се намръщи. Същата жена, която никога не беше разговаряла с нея за секса. Пери си спомни как като дете я попита в хамама за онова, което виси между краката на едно малко момченце. Вместо отговор Селма се развика на майката на детето и макар думите ѝ да бяха заглушени от шуртящата вода, по жестовете личеше, че е много ядосана. Пери изпита унижение, а също и вина, че е проявила любопитство към нещо, за което явно не е трябвало да пита.

Това не беше единствената ѝ проява на любопитство. Веднъж попита майка си не е ли мислила да абортира, след като разликата между нея и братята ѝ беше толкова голяма.

– Как да ти кажа, беше срамота, защото те родих на четирийсет и четири... – отговори майка ѝ.

– А защо не прекъсна бременността?

– Защото това е грях. Казах си: по-добре да се срамувам пред съседите, отколкото да сторя грях пред Аллах.

Пери не каза колко много я засегна отговорът ѝ. Очакваше да чуе: "Не съм и помисляла за аборт. Обикнах те още преди да се родиш". Или: "записах си час за аборт, но предишната нощ те видях в съня си – малко момиченце със зелени очи..." Но както се оказа, тя беше нещо като бебе сандвич между две орисани филии – на срама и на греха.

Посетиха колежа, където Пери щеше да живее – великолепна сграда, определена като първа категория в списъка на историческите забележителности, която в очите на Налбантоглу изглеждаше по-скоро като музей, а не общежитие. Пери беше слисана от високите тавани, дъбовите ламперии и старите традиции, но разочарована от малката си, семпла стая. Мивка, гардероб, легло, бюро и шкаф. Пълен контраст със зашеметяващия екстериор, но най-важното беше свободата да живее най-сетне сама.