Трите дъщери на Ева [bg]

Менсур копнееше да види дъщеря си като успешна студентка, но в същото време страдаше, че щяха да се разделят. Даваше си спокоен вид, но говореше накъсано, объркано, с тон, с който би съобщавал за далечно земетресение. Той приемаше факта, но с много прикрита болка. Пери разбираше родителите си и в известен смисъл споделяше притеснението им. За пръв път се разделяха, за пръв път заминаваше далеч от семейството, дома и родината си.

– Вижте колко е красиво тук – каза тя и въпреки тежестта в гърдите усети как радостното нетърпение да се гмурне в новия живот я завладява.

Слънцето изпращаше топли лъчи между облаците, създавайки усещането, че лятото се връща, въпреки поривите на студения есенен вятър. С калдъръмените си улици, назъбени кули, усамотени арки, еркерни прозорци и резбовани колонади Оксфорд напомняше на Пери детска книжка с картинки. Всичко наоколо миришеше на история – дори кафенетата и магазините бяха част от многовековното наследство. Истанбул беше древен град, но жителите се отнасяха към миналото му като към посетител, който е злоупотребил с гостоприемството. В Оксфорд миналото беше почетен гост.

Семейство Налбантоглу обикаляше града до обяд. Възхищаваха се на градините зад старите, обрасли с бръшлян четириъгълни дворове на колежите, стъпваха внимателно по скърцащия чакъл, тъй като не знаеха дали е разрешено да минават оттам, а и нямаше кого да попитат. Някои части на града бяха толкова пусти, че ронещите се варовикови стени покрай старите алеи имаха умърлушен вид, сякаш копнееха за внимание.

Когато се умориха и огладняха, влязоха в един пъб на "Алфред Стрийт" – таванът беше нисък, дъските на пода скърцаха, а посетителите бяха шумни. Пристъпиха смутено и се настаниха на уютна маса до прозореца. Всички пиеха бира в чаши за великани, а сервитьорката беше с пиърсинг на долната устна. Менсур поръча риба с пържени картофи и бутилка бяло вино.

– Представяш ли си, това място е на няколко века... – загледа се той в дъбовата ламперия, сякаш искаше да разгадае невидим код.

Селма кимна, макар да беше забелязала и някои други неща – студенти, които се наливаха с бира в ъгъла, жена с възкъса, колкото фланелка рокля, татуиран мъж, който опипваше момиче с деколте, по-дълбоко от пропастта между нея и съпруга ѝ. Как да остави Пери сред такива хора? западната наука и образование бяха напреднали, но моралът им... За да не дразни мъжа си и дъщеря си, тя мълчеше и това я потискаше все повече. Устата ѝ се смръщи от усилието да преглътне язвителните думи, които едва се сдържаше да не изрече. Не беше честно да бъде винаги родителят с принципи, досадният родител.