Одисея в космоса 2061
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Серия: a space odyssey #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Одисея в космоса 2061». Краткое содержание книги:
Капитан Лаплас веднага повярва в това, но не искаше да разочарова своя пътник. Д-р Андерсън изглеждаше трогателно наивен; каквото и да ставаше — а капитанът вече бе напълно убеден, че в тази мисия се крие нещо много по-голямо, отколкото се забелязваше на пръв поглед, — Андерсън не знаеше нищо за него.
— Остава ми само да се надявам, докторе, че жителите на Европа не си падат по алпинизма. Ще ми бъде много неприятно, ако прекъснем някой техен опит да забият знаме на своя Еверест.
На борда на „Галакси“ се възцари чувство на необичайно вълнение, когато пенетрометърът бе изстрелян — дори и неизбежните шеги заглъхнаха. През дългите два часа, докато сондата падаше към Европа, почти всички членове на екипажа си намериха някакво съвършено основателно извинение да се озоват на мостика и да погледат операцията по насочването. Петнайсет минути преди сблъсъка капитан Лаплас забрани достъпа за всички, освен за новата корабна стюардеса Роузи; без нейните постоянни доставки на тубички, пълни с превъзходно кафе, операцията не би могла да продължи.
Всичко вървеше добре. Скоро след навлизането в атмосферата въздушните спирачки бяха задействани, като забавиха пенетроме-търа до една приемлива за сблъсъка скорост. Радарното изображение на целта — еднообразно, без никакви показатели за мащаба — непрекъснато нарастваше върху екрана. При минус една секунда всички записващи устройства автоматично се включиха на висока скорост…
… Но нямаше какво да записват. — Сега зная — каза тъжно д-р Андерсън — точно как са се чувствали хората в Лабораторията по реактивни двигатели, когато първите сателити „Рейнджър“ са се стоварили върху Луната — с повредени камери.
Нощно дежурство
Единствено Времето е универсално; Нощта и Денят са просто старомодни местни обичаи на онези планети, чиито сили на прилива и отлива все още не са ги лишили от тяхното въртене. Но колкото и да се отдалечават от своя роден свят, човешките същества никога не могат да се освободят от всекидневния ритъм, наложен преди много векове от цикъла на светлината и мрака.
И тъй, в 01,05 часа Универсално време втори помощник-капитан Чанг беше сам на мостика, а корабът около него бе потънал в сън. Дори не бе необходимо и той да е буден, защото електронните сензори на „Галакси“ биха регистрирали евентуална повреда много по-бързо, отколкото той би могъл. Но изминалият век в ерата на кибернетиката бе показал, че хората все още бяха малко по-добри от машините, когато трябваше да се справят с неочакваното; а рано или късно неочакваното винаги се случваше.
„Къде ми е кафето? — помисли си кисело Чанг. Не е в стила на Роузи да закъснява.“ Той се почу дали стюардесата е била засегната от същото неразположение, което бе обхванало и учените, и екипажа след несполуките от последните двайсет и четири часа.
След повредата на първия пенетрометър набързо беше свикано съвещание, което трябваше да обмисли следващия ход. Оставаше още един от апаратите; той бе предназначен за Калисто, но можеше да бъде използван и тук.
— Така или иначе — убеждаваше ги д-р Андерсън — вече сме се приземявали на Калисто — там няма нищо, освен много разновидности на начупен лед.
Никой не оспори това. След дванайсетчасова пауза за модификации и изпитания пенетрометър номер 3 беше изстрелян в облачната обвивка на Европа, следвайки невидимия път на своя предшественик.
Този път записващите устройства на кораба регистрираха някои Данни — за около половин милисекунда. Акселерометърът на сондата, който можеше да действа при ускорение до 20 000 джи, предаде един кратък сигнал, преди да изчезне от екрана. Изглежда, всичко бе унищожено за много по-малко време от едно мигване.
След потискаща минута мълчание беше решено да се докладва на Земята и да се изчака в орбита около Европа за по-нататъшни инструкции, преди да продължат към Калисто и по-далечните луни.
— Извинявайте, че закъснях, сър — каза Роуз Макмахън (по името й човек никога не би могъл да предположи, че кожатай е малко по-черна от кафето, което носеше), — но, изглежда, съм навила пог-решно будилника.
— Имаме късмет — каза дежурният офицер с усмивка, — че не пи управляваш кораба.
— Не разбирам как изобщо някой би могъл да го управлява — отвърна Роуз. — Всичко изглежда толкова сложно.
— Е, не е чак толкова лошо, колкото изглежда — каза Чанг. — В тренировъчния курс не ви ли преподават основна космическа теория?
— Ъъ… да. Но не разбирах много от нея. Орбити и всички останали глупости.