Годеницата на лъва
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: lion’s bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Годеницата на лъва». Краткое содержание книги:
— Искаш да кажеш, че дори и това мое качество се дължи на някакъв недостатък, така ли?
— Притежавате една голяма добродетел. Спазвате обещанията си. — Погледите им се срещнаха. — И това е добродетел, която почитам особено. Вие казахте, че ще доведете Селена и аз ви вярвам.
Той помълча миг-два с поглед, вперен в нея. После се обърна рязко и произнесе с груб глас:
— Хайде, отивай при Харун.
Тя понечи да тръгне към вратата, но се спря. Не можеше да си тръгне ей така. Под непреклонната му, грубовата обвивка бе доловила неописуема тъга.
— Какво мога… има ли… мога ли да сторя нещо за вас?
— Да сториш? — По устните му пропълзя подигравателна усмивка. — Да не би да предлагаш развлечение по женски?
Заля я вълна от гняв и лицето й се напълни с кръв. Трябваше да знае, че не бива да го утешава. Единствено глупците се осмеляваха да галят ранен звяр.
— Не. — Нямаше смисъл да продължава.
— Почакай. — Внезапно той се озова до нея. — Езикът ми е извънредно непохватен. Не исках, просто замахвам и бия около себе си, когато… — Изруга и се извърна. — Добре, няма значение.
Тя съзнаваше, че думите му изразяваха извинение. Сигурно щеше да извърши голяма глупост, но бе длъжна да опита още веднаж.
— Все пак мога ли да ви помогна по някакъв начин?
— Не се нуждая от помощ — отвърна той, прекосявайки залата с тежки стъпки. — Не, всъщност ми трябва едно нещо. Много е важно… Нека някой ми донесе бутилка вино.
Глава пета
Пепелта от пожара все още тлееше в тъмнината.
Ваден бродеше из развалините на селото, над които се стелеше миризмата на дим и смърт.
Бе смаян, съзирайки от своя връх злокобното сияние. Трябваше да дойде, за да провери лично какво се е случило.
— Умопобъркан — прошепна той. — Нима е имало смисъл?
Според Великия магистър си струваше заради Уеър да се унищожи и половината свят. Бащата на Ваден несъмнено му пригласяше.
Отправи поглед към крепостта, осветена от ярки факли. Внезапно Дундрагон престана да изглежда толкова непревзимаем, колкото през последните две години. Обръчът около крепостта бавно се затягаше.
— Как е момчето? — попита Кадар, шепнейки, когато късно вечерта Теа му отвори вратата.
— Вече е по-добре. Преди час изяде паница супа, а сега спи.
— Трябва да поговорим, преди да тръгна на път. Можеш ли да го оставиш за малко сам?
Тя кимна, после излезе с него в залата и затвори бързо вратата.
— Мисля, че вече не го грози опасност. Въпреки всичко обаче искам да присъствам на събуждането му.
— Добре. — На мен ми стига и едно подобаващо сбогуване. Няколко реда сълзи, грациозно помахване с ръчичка, докато премина с коня си през портата — Той пое ръката й в своята и двамата тръгнаха по коридора. — Все пак на мъжа му се полагат подобни неща, когато поеме на далечен път, нали?
— О, ти заслужаваш много повече. Не е ли опасно да тръгваш точно тази нощ?
Той поклати глава.
— Уеър излезе на разузнаване — не е забелязал нищо тревожно.
— О, той се забавляваше в залата с няколко бутилки вино и си помислих, че днес няма да излиза повече извън крепостта.
— Вярно е, че виното е източник на забрава, обаче задълженията си Уеър не забравя никога — отвърна Кадар, докато се спускаха по стъпалата. — Не би допуснал никога да се изложа на опасност.
— Как смяташ да стигнеш до Константинопол?
— С коня пристигам в Акко, след което се качвам на кораб.
— И кога ще се завърнете?
— След два-три месеца, а може и по-рано. Възможно е обаче и да се позабавим, ако любящият й татко не ни я връчи веднага. — Той се позамисли и смръщи чело. — Мисля да се представя за богат каирски търговец, възнамеряващ да открие собствена работилница за копринени тъкани и копринено везмо. Но все пак не бива да бъда извънредно богат. Не мога да си позволя да купя най-опитните работнички. Затова ще си избера една от най-младите — тя ще е достатъчна на първо време, а по-нататък ще става все по-добра в занаята. Ще помоля да ме разведат из дома, ще бъда сразен от уменията на твоята Селена и ще поискам да ми продадат само нея и никоя друга. Какво ще кажеш? Добър план, нали?
Наистина бе добър.
— Възхитително.
— Защото съм си умник. Но ето на, дори и най-блестящият ум се нуждае от известни сведения, за да приведе плановете си в изпълнение. Съобщи ми, моля те, някои неща за сестра си. И така… как изглежда например? Руса като теб ли е?
Теа поклати глава.
— Тъмнорижава коса, зелени очи. — Тя смръщи чело. — Няма да се зарадва, че желаят да я купят. Иска да остане в дома на Николас — заради мен. Нали трябва да знам къде е.
— Не се бой, все ще се оправя някак с едно малко дете.