Годеницата на лъва

— Предчувствие ли? — попита Уеър тихо, който също като нея не можеше да откъсне очи от Ваден.

— Той богато въображение ли има?

— Не.

Тогава словата му можеха да означават само едно-единствено нещо.

Учуди се на самата себе си, че този извод не я изплаши. Докосването до коприната с извезаното знаме бе тъй приятно, тъй близко и познато! Покой осени душата й.

Уеър я изгледа изпитателно.

— Ти предвиждаше нещо подобно!

— Искаш да кажеш, че знамето упражнява власт ли? — тя поклати глава. — Невъзможно! Та нали е излязло изпод ръцете ми? Аз не съм нито светица, нито магьосница. А и изобщо не мога да обясня как възникна този образ в мен. И до ден-днешен се питам дали пък любовта ми към теб не е била толкова силна, близостта на сърцата ни толкова голяма, че внезапно да съм проникнала в твоята душа?

— И до какъв извод стигна?

— Че никога не ще узная истината. — Тя смръщи замислено чело. — Може би все пак то ни кара да се замислим, че Бог не съществува единствено за мъжете и че не одобрява робството, което мъжете налагат на жените. Как мислиш, дали е така?

— Всичко е възможно. — Той се усмихна ведро. — Какво ще правиш с него?

— Ти решавай! Създала съм го за теб!

— Казах на Ваден истината — в тази страна винаги се е воювало много. Желаеш ли твоето знаме да се вее над войските ми?

— Не — прошепна тя.

— Така и предполагах. — Той докосна нежно бузата й. — Аз също не искам. Опасно е знамето да се показва открито. Освен това се опасявам, че съм твърде себичен човек. Изобщо не ми допада мисълта някакъв символ да печели битките вместо мен. — Докато говореше, пръстите му опипваха предмета на техния спор. — Ти ще решиш какво да правим с него. Допускам дори, че ще го изгориш.