Драконови сълзи
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконови сълзи». Краткое содержание книги:
Дийн Кунц — майсторът на повествованието… понякога насмешлив, понякога стряскащ, но винаги приковаващ вниманието, ни поднася най-новия си роман — изключително развлекателния.
„Драконови сълзи“ — едно истинско удоволствие за читателя.
На тръгване той реши да излезе шумно. Дженифър се заслуша в отдалечаващите се стъпки.
След малко Анджелина дойде да й даде вечерята. Меки храни. Картофено пюре със сос. Пюре от говеждо. Пюре от грах. Ябълков сос с канела и карамелизирана захар. Сладолед. Все неща, които се преглъщат лесно.
Дженифър не сподели нищо за преживяното. От горчив опит знаеше, че никой няма да й повярва.
Сигурно имаше ангелска външност, защото всички, с изключение на нея му се доверяваха от пръв поглед и му приписваха само най-благородни подбуди и най-добри намерения.
Не знаеше дали някога ще има край на мъките.
7
Рики Естефан изпразни половин кутия макарони в голяма тенджера с вряща вода. Надигна се облак пара и апетитна миризма. На другото колело на печката къкреше по-малка тенджера с ухаещ сос за спагети.
Рики регулира газовия пламък и точно тогава дочу странен шум от предната част на къщата. Нещо тупна, не особено силно, но съвсем отчетливо. Той наостри слух и зачака. Тъкмо реши, че така му се е сторило, когато пак чу шума: туп.
Тръгна по коридора към предната врата, запали лампата на предната площадка и погледна през шпионката. Не се виждаше жива душа.
Отключи вратата, отвори я и предпазливо подаде глава да се огледа наоколо. Мебелите по терасата не бяха изпопадали. Не духаше вятър и окачената на вериги люлка висеше неподвижно.
Дъждът продължаваше да плющи. На улицата под синкавата светлина на живачните лампи се стичаха потоци почти на равнището на тротоарите. Те блестяха на осветлението като разтопено сребро, потекло към шахтите в края на улицата.
Рики се разтревожи, че шумът е бил признак на причинена от бурята повреда, но тя едва ли би била възможна в безветрено време.
Затвори вратата, заключи и пусна резето и веригата. Беше развил здравословна параноя след раняването и оцеляването по чудо. Е, здравословна или не, параноята беше безспорен факт, доказан по най-различни начини. Непрекъснато се заключваше, вечер пускаше пердетата плътно да не би някой да надникне през прозорците.
Страхът го притесняваше. Някога беше толкова силен, способен и самоуверен. Когато Хари си тръгна, Рики се преструваше, че е вглъбен в работата си над токата до кухненската маса. Но щом чу изщракването на входната врата, той се прокрадна по коридора да спусне резето още докато приятелят му се намираше на площадката. Лицето му гореше от срам, но мисълта да остави вратата незаключена дори за няколко минути го ужасяваше.
Сега се обърна с гръб към вратата и пак чу загадъчния шум. Туп.
Този път му се стори, че идва от дневната. Запъти се да провери.
В дневната бяха запалени две настолни лампи. Кехлибарената им светлина създаваше уют. По сводестия таван се мяркаха сенките на абажурите и поддържащите ги жици.
Рики обичаше цялата къща да е осветена, докато не отиде да си легне. Вече му беше неприятно да влезе в тъмна стая и чак тогава да запали осветлението.
Всичко беше наред. Надникна дори зад канапето, за да се увери… е, да се увери, че нищо не липсва.
Туп.
В спалнята?
От дневната се минаваше в малък вестибюл със семпло, но красиво украсен таван. Оттам три врати водеха към банята за гости, тясната спалня за гости и неговата скромна спалня. И в трите помещения светеше по една лампа. Рики провери навсякъде, дори в шкафовете, но не намери нищо, което би могло да причини шума.
Дръпна подред пердетата, за да види дали прозорците са добре затворени и дали стъклата са на място. Всичко беше наред.
Туп.
Този път като че ли звукът идваше от гаража.
От нощното шкафче до леглото Рики грабна револвер. „Смит и Уесън“, трийсет и осем милиметров, „Чийфс Спешъл“. Знаеше, че е зареден. Завъртя барабана и провери за всеки случай. И петте гнезда бяха пълни с куршуми.
Туп.
Усети остра болка в долната лява част на корема, болезнено дърпане и извиване, което му беше добре познато. Въпреки че къщата беше малка, потрябва му цяла минута да стигне до вътрешната врата към гаража в края на коридора, точно до кухнята. Облегна се на вратата, долепи ухо до ключалката и се заслуша.
Туп.
Звукът определено идваше от гаража.
Внимателно подхвана резето с палеца и показалеца… после се поколеба. Не му се влизаше в гаража.
По челото му избиха капки пот.
„Хайде, хайде“ — помъчи се да си даде кураж, но сам не си повярва.