Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
— Макар че щом е агент на ФБР, това сигурно няма да е лесно.
— Той е един от най-добрите агенти в Бюрото. Но се страхувам, че това не би възпряло Диоген.
Д Агоста отново погледна писмото.
— Това брат ти ли го е написал?
— Да. Любопитно: не изглежда написано с неговия почерк — прилича по-скоро на недодялан опит за прикриване на почерка му. Впрочем, твърде недодялан за него. И все пак някак ми е странно познат… — Гласът на Пендъргаст замря.
— Как го получи?
— Пристигна в апартамента ми в Дакота рано тази сутрин. Наел съм там един портиер, Мартин, да изпълнява някои мои специални поръчения. Дал го е на Проктър, а Проктър го предаде на мен.
— Проктър знае ли, че си жив?
— Да. Констанс Грийн също знае, от миналата вечер.
— А тя? Тя все още ли мисли, че си мъртъв?
Д’Агоста не произнесе името — нямаше нужда. Пендъргаст знаеше, че той има предвид Виола Маскелене.
— Не поддържам връзка с нея. Това би я поставило в голяма опасност. Неведението, колкото и болезнено да е то, ще гарантира безопасността й.
Между двамата легна кратка, напрегната тишина. Д’Агоста смени темата:
— И какво, значи брат ти е занесъл писмото в „Дакота“? Мястото не се ли наблюдава?
— Разбира се. Много внимателно. Писмото е било доставено от един скитник. Когато го заловихме и го разпитахме, той ни каза, че за доставката му е платено от мъж, когото срещнал на Бродуей. Но описанието му беше твърде неясно, за да бъде от полза.
Лимузината се понесе към отбивката за изхода и влезе в завоя със скърцане на гуми.
— Мислиш ли, че приятелят ти от ФБР ще ти повярва?
— Майк Декър ме познава.
— Не знам защо, но ми се струва, че втурването ти да предупредиш Декър е точно това, което Диоген очаква да направиш.
— Именно. Прилича на принудителен ход в шаха: падаш в капана и срещу това не може да се направи нищо. — Пендъргаст погледна Д’Агоста, очите му блестяха дори под кафявите контактни лещи. — Трябва да намерим начин да преобърнем шаблона, да преминем в настъпление. Научи ли нещо повече от капитан Хейуърд?
— Открили са няколко влакна на местопрестъплението. Това, както и въжето, са единствените твърди доказателства, с които разполагат до момента. Има и няколко други странни неща около убийството. Например, изглежда Диоген е зашеметил Дюшам, като го е ударил по главата, след това е почистил раната и я е превързал, преди да го убие.
Пендъргаст поклати глава.
— Винсънт, трябва да знам повече. Трябва. Дори най-дребните, най-маловажни детайли могат да се окажат критични. Аз — би трябвало да кажа ние — имаме връзка в Ню Орлиънс, която ще ми осигури полицейското досие за отравянето на Хамилтън. Но не разполагам с такава връзка тук за случая „Дюшам“.
Д’Агоста кимна.
— Разбирам.
— Има и друго: Диоген изглежда действа, като избира жертвите си хронологично. Това означава, че ти скоро може да си опасност. С теб работихме заедно по първия ми наистина голям случай във ФБР — убийствата в музея.
Д’Агоста преглътна.
— Не се тревожи за мен.
— Изглежда Диоген е започнал да изпитва удоволствие като ме предупреждава предварително за следващия си ход. Можем да допуснем, че ти, както и някои други потенциални мишени, сте временно в безопасност — най-малкото до получаването на следващото съобщение. Но дори и така, Винсънт, ти трябва да вземеш всички възможни предпазни мерки. Най-безопасно е да се върнеш на работа веднага. Заобиколи се с полицаи, в работно време стой в управлението, ако няма наложителен повод да излезеш. И най-важното — промени всички свои навици — всички до един. Временно си намери друга квартира. Вземай такси, вместо да ходиш пеша или да се качваш на метрото. Лягай си и ставай в различни часове. Промени всичко в живота си, което може да те изложи на риск — или да застраши тези, които обичаш. Едно покушение над живота ти би могло да се окаже разрушително и за други около теб, в частност — капитан Хейуърд. Винсънт, ти си професионалист, няма нужда аз да ти казвам какво да правиш.
Лимузината спря с изскърцване на гумите. Пред тях на сутрешното слънце матово блестеше асфалтирана писта. Един червен Бел 206 Джет Рейнджър чакаше с изключени двигатели пред пътеката, покрита с груба настилка. Пендъргаст изведнъж влезе в образа на инвестиционен банкер, чертите на лицето му се отпуснаха, омразата и решителността изчезнаха от погледа му и на тяхно място се настани приятна любезност.
— Още едно нещо — обади се Д’Агоста.
Пендъргаст се обърна.
Д’Агоста бръкна в джоба на палтото си и извади нещо в затворения си юмрук. Пендъргаст се пресегна и Д’Агоста пусна в шепата му един леко разтопен по края платинен ме-дальон, закачен на верижка. От едната страна на медальона бе гравирано изображение на око без клепач, надвиснало над феникс, който се издига от пепелта. От другата страна бе щампиран някакъв кръст.