Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
— Ами възлите?
— О, те са дори още по-странни. Специалистът по възлите, когото впрочем вдигнахме от леглото в три посред нощ, беше възхитен. На пръв поглед изглеждат съвсем произволно заплетени, масивни, като че някой маниак на тема възли се е побъркал. Но всъщност въобще не са такива. Излиза, че са направени експертно. Много са сложни. Специалистът здравата се затрудни. Каза, че никога не е виждал подобен възел, че сигурно това е някакъв изцяло нов тип заплитане. Задълба се до такава степен в математика и теория на възлите, че още в началото изгубих нишката на мисълта му.
— Ако може, бих искал да видя снимка на възлите.
Тя отново го стрелна с изпитателен поглед.
— Хей, все пак едно време бях бойскаут — каза той безгрижно, макар да не се чувстваше така.
Тя кимна бавно.
— В Академията ми преподаваше един Райдърбек, помниш ли го?
— Не.
— Той обожаваше възлите. Обичаше да казва, че те са триизмерният израз на четириизмерен проблем. Каквото и да значи това. — Тя отпи глътка кафе. — Рано или късно тези възли ще ни помогнат да разрешим случая.
Келнерката се завърна и постави яйцата пред Д’Агоста с триумфална усмивка. Сега те изглеждаха съсухрени и покафенели по краищата.
Хейуърд погледна към чинията и усмивката отново се върна на устните й.
— Да ти е сладко! — изхили се тя.
Изведнъж палтото му завибрира. За миг Д’Агоста замръзна от изненада. След това си спомни за клетъчния телефон, който Пендъргаст му беше дал, и го извади от джоба си.
— Нов телефон? — осведоми се Хейуърд. — Кога си го взе?
Д’Агоста се поколеба. След това, съвсем внезапно реши, че просто не може да я излъже още веднъж.
— Извинявай — каза той и се изправи. — Трябва да вървя. Ще ти обясня по-късно.
Хейуърд също се надигна, по лицето й се четеше изненада.
— Но, Вин…
— Ще платиш ли закуската? — попита той, като сложи ръце на раменете й и я целуна. — Следващият път е мой ред.
— Но…
— До довечера, скъпа. Късмет със случая! — И отвръщайки на въпросителния й поглед, я стисна за раменете за довиждане. Обърна се и забързано излезе от ресторанта.
После хвърли поглед на съобщението върху малкия дисплей.
На ъгъла на Саутуестърн 77 и Йорк. ВЕДНАГА.
15
Голямата черна лимузина, която се носеше южно по Йорк авеню, се появи секунди, след като Д’Агоста се озова на ъгъла. Тя зави и спря; вратата се отвори. Той се метна вътре и още преди да е успял да я затвори, лимузината ускори от бордюра, шофьорът натисна клаксона и колите около тях със скърцане на гуми спряха, правейки път на огромния автомобил.
Д’Агоста се обърна шокиран. На седалката зад него седеше непознат: висок, строен, с равномерен загар, облечен в безукорен сив костюм, с тънко черно дипломатическо куфарче върху коленете.
— Не се притеснявай, Винсънт — чу той познатия глас на Пендъргаст. — Спешни дела ме накараха да променя отново местоположението си. Днес съм инвестиционен банкер.
— Спешни дела?
Пендъргаст му подаде лист хартия, грижливо пъхнат в прозрачен джоб. И той прочете:
Деветка мечове: Торънс Хамилтън.
Десетка мечове: Чарлз Дюшам.
Крал на мечовете, обърнат: Майкъл Декър.
Петица мечове — ?
— Диоген съобщава хода си предварително. Пуска ми стръв. — С дегизировка или не, лицето на Пендъргаст изглеждаше по-мрачно от всякога.
— Какво е това, карти таро?
— Диоген винаги се е интересувал от Таро. Както можеш да се досетиш, тези карти означават смърт и предателство.
— Кой е Майкъл Декър?
— Беше ми наставник, когато за пръв път преминах към ФБР. Преди бях с един… ъ-ъ-ъ по-екзотичен статус в правителствените служби и той беше човекът, който ми помогна да направя един доста труден преход. Майкъл в последно време е по върховете в Куонтико и ми е оказвал безценна помощ, когато се налагаше да разчистя пътя за моите в известна степен неортодоксални методи. Благодарение на Майкъл успях да накарам ФБР така бързо да поемат случая с убийството на Джереми Гроув миналата есен и пак той помогна да се успокоят духовете след един дребен случай, с който се занимавах преди това в Средния Запад.
— Значи Диоген заплашва още един от приятелите ти.
— Да. Не мога да се свържа нито с клетъчния, нито с домашния му телефон. Сещретарката му ми каза, че е назначен на по-висок пост, което означава, че няма да дадат никакви подробности — дори и ако се бях представил като негов колега. Трябва да го предупредя лично, стига да мога да го открия.