Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
— Но процесите на общественото развитие са необратими. Младежта, която не познава страха, не би допуснала подобни експерименти! И вие ми повярвайте: ние, номенклатурата, също сме разделени на две враждебни армии. Едните са за неосталинизъм, но другите искат демокрация… Който е бил в лагер, цял живот няма да го забрави…
Ника заекна на последните думи, погледна Шахов.
— Затруднява ви преводът ли? Добре, ще го кажем така: в нашата страна надали съществува семейство, в което да не е имало репресирани през годините на сталинския терор. Убеден съм, че нашите деца и внуци няма да преживеят подобни времена… Пак ли нещо сбърках, богиньо?
— Не, не, моля ви! Няма нищо… — възкликна Ника, но я обземаше все по-голямо безпокойство: как ли са вкъщи? Дори не безпокойство, а предчувствие за нещо ужасно. Продължи да превежда, почти без да се замисля за съдържанието на разговора, още повече, че той вече беше неофициален: англичанинът се оплака от петнадесетгодишната си внучка, която искала да стане балерина, но не щяла да учи нито в Лондон, нито в Париж — Москва, та Москва, непременно прочутата балетна школа на Болшой театър! Шахов обеща да уреди, да използва всичките си министерски и партийни връзки — и е това, изглежда, съвсем предразположи англичанина…
— Благодаря ви, Ника, че така ме измъкнахте от гафа с немеца. Не съобразих, че „компютърът“ си е компютър на всички езици. Но нещастният ми немски стигна да разбера превода… Нещо като че ли ви тревожи или винаги сте така тъжна?
Бяха сами на палубата, гостите гледаха в концертния салон съветски мюзикъл.
— Да, тоест не, не винаги.
Разбира се, тревожи ме — и й се щеше да му каже, — ако си открил в чужд апартамент трупа на свой познат и сега с детето трябва да се криеш от убийците, защото си станал неволен свидетел на престъплението. Но вместо това тя разправи на този съвсем чужд и толкова високопоставен човек неща, които спокойно можеше да спести: и за развода си с Альоша, и как трябва да работи вкъщи, защото няма кой да гледа Кеша, и че не може ей така за цял ден да изчезва — да отплава! — и никак не е за нея тази работа, а не иска да дава малкия на градина, защото нашите градини са върховен ужас. Усеща се, но вече е късно, защото Шахов е извадил бележника от горния си джоб и записва нещо, после казва с нетърпящ възражения глас:
— Синът ви може да ходи в детската градина за служителите на ЦК в дните, когато работите за мен. Не е чак толкова често. И по всяко друго време, разбира се.
Ника притеснена се оправдава за проявената нетактичност, но Шахов я завежда в каютата, където бяха с англичанина, и се оказва, че там имало телефон, защото това не е увеселително корабче, с което понякога ходят с Кеша от Фили до Парка на културата и обратно, а правителствена яхта, и тя чува гласчето на Кеша, който реве за потънало пате в езерото, и си мисли: какво щастие всичко да е наред с детето ти!
15
В кабинета на Грязнов цяла сутрин не млъква телефонът, подчинените докладват за извършеното. Местно оперативно издирване означава: откриване на самоличността по компютърната картотека на криминалната милиция, работа с размножени фотороботи по отдели и групи и контакти със специализираните звена, тоест пътната, транспортната, въздушната милиция. Също и работа с кварталните, с оперативните инспектори, дружинниците в щабовете, проверка по молбите за откриване на изчезнали лица и най-вече — срещи с информаторите на московските криминалисти. Тъкмо с тази рутинна дейност второ денонощие се занимаваше отделът на майор Грязнов. Оперативниците с компютърния портрет на Бил, направен по рисунките на Жора, обиколиха московските квартали, огромен брой хотели, всички гари и летища.
Местното издирване не даде резултат: Бил не беше известен на столичния престъпен свят. Грязнов включи телефона на „секретарка“ и отиде при подполковник Погорелов. Старият приятел и сътрапезник беше се издигнал, сега оглавяваше секретариата на началника на Московското главно управление на вътрешните работи, тъкмо за него работа: той беше невероятно мързелив, но мозъкът му щракаше по-бързо от IBM. А тук талантът му блесна стопроцентово: да ръководиш не значи ти самият да се пребиваш от работа. Подполковникът знаеше всичко, което става в управлението и извън него.
— Славка, дай да направим частно детективско бюро — посрещна той Грязнов с поредната си идея, — ако искаш, бачкаш, ако не — не.
— Дай — съгласи се Грязнов, — ама първо ми обясни положението с „антикварното дело“.