Златотърсачи
- Автор: Кервуд Джеймс Оливер
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Николаев
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Златотърсачи». Краткое содержание книги:
Мукоки скептично клатеше глава.
Уаби изрече с думи опасението на двамата:
— Как ще гребем срещу течението? В по-голямата си част то е буйно и бързо.
Род настоя:
— Сами ще теглим лодката с Джон Бал. Ще бъде тежко и уморително, но наш човешки дълг е да постъпим така.
Уаби размишляваше:
— Не само че тая работа ще е тежка, но може да излезе и безполезна. Нима Джон Бал ще издържи до края на пътуването? Обаче ти, Род, си прав. Ще имаме тепърва време за златото. Впрочем ние и сега ще си вземем немалко от него.
Решиха да тръгнат на другия ден.
Глава деветнадесета
ИСТОРИЯТА НА ДЖОН БАЛ
След пладне Джон Бал се събуди от поредния си продължителен унес. Род се бе навел грижовно над него и чу как старецът изговори по-ясно от обикновеното:
— Долорес… Къде е Долорес?
— Коя е Долорес? — настойчиво го попита Род. Джон Бал сложи сухата си ръка на главата и простена:
— Долорес… Коя е Долорес?
Не каза нищо друго. Прие няколко лъжици супа и пак потъна в своя отвъден свят.
— Странно, коя може да бъде тая жена? Да не би да е имало и друг някой в пещерата? Как смяташ, Род?
— Според мене старецът говори за човек отпреди четиридесет-петдесет години. Ако успеем да го спасим, може би ще научим повече неща за неговата съдба.
Te оставиха в старата колиба всички вещи и сечива, които не им бяха необходими за връщането. Извлякоха с въже лодката до по-високата част на дола и с големи усилия пренесоха Джон Бал по дяволския мост.
Напоследък нивото на реката беше спаднало значително и тримата, нагазили до колене, до вечерта влачиха леката лодка с полуживия старец.
През нощта тримата се редуваха да дежурят при Джон Бал. Мукоки пое първото дежурство в единадесет часа и бе сменен от Уаби.
Малко след полунощ Родрик припряно бе събуден от приятеля си.
— Род, стани, за бога! Старецът пак споменава за Долорес, но говори и за някакво голямо животно…
Джон Бал наистина стенеше:
— Не се бой, Долорес… Аз убих звяра… Убих го… Убих го. След малко извика:
— Къде е Долорес? Къде е тя? Род въздъхна:
— Ето че се появи и звяр!
Засега от стареца не можеше да се разбере нищо повече.
— Слушай, Род — каза Уаби. — В тая пещера трябва да се е случила някаква драма. Историята на Джон Бал едва ли е обикновена. Навярно опитът на съдружниците му да го убият не е най-важното в тая история. Нещо друго, много по-ужасно се е разиграло с Джон Бал и неговата Долорес… Впрочем, иди да спиш. После е твой ред да ме смениш.
Заредиха се тежките дни на пътуването към Уабинош Хаус.
Състоянието на Джон Бал се влошаваше. Смъртно бледите му страни сега почервеняха от треската. Болният започна да бълнува.
Тримата пътуваха дори и през нощите.
Лудият все зовеше Долорес. Споменаваше и за някакви зверове в пещерата. При някои от бълнуванията животните се подменяха с хора в кожени облекла, чиито ръце хвърлят копия за една риба.
На дванадесетия ден от тръгването стигнаха до бреговете на Нипигонското езеро. До Уабинош Хаус оставаха тридесет километра. Род и Мукоки щяха да избързат напред да искат помощ от фирмата. Уаби оставаше при Джон Бал. Род и Мукоки потеглиха с лодката през нощта и когато слънцето се показа над близката гора, вече бяха почти в Уабинош Хаус.
Скачайки от лодката на брега, Род неочаквано забеляза Минетаки, която се появи от края на горичката.
Обърна се към Мукоки, чиито Проницателни очи също бяха познали девойката:
— Муки, ще заобиколя по брега да изненадам Минетаки. Моля те да ме почакаш!
Скрит зад дърветата, Род изсвири сигнала, който само те двамата знаеха в Уайлд.
Минетаки сепнато се обърна.
Род повтори подсвирването, без да се показва.
При третото подсвирване Минетаки радостно извика:
— Род… Вие ли сте?
Чрез сигнала момичето бе подмамено да стигне до брега. Беше със загрижени очи.
Позна го веднага и се спусна насреща му.
След час една голяма лодка на фирмата прекоси Нипигонското езеро, за да прибере Уаби и Джон Бал.
През това време Род отговори на хиляди въпроси за цялото им пътешествие и обясни причината за внезапното завръщане. Изтощеният му вид по-ясно от всички думи говореше какво е преживял.
Той се хвърли в леглото си и непробудно спа чак до обед.
Спасителната лодка се бе завърнала и Джон Бал бе получил първа медицинска помощ.
По време на обеда въпросите към тримата не преставаха.
Род беше седнал между майка си и Минетаки и често усещаше върху ръката си топлите пръсти на момичето.
Когато шефът на фирмата заговори за нов поход към златната мина, Минетаки леко стисна ръката на Род.