Нежна завист

— ВМСМ. Проклети да са всичките — каза Кийша, отчупи парче чеснов хляб и го преглътна с шампанско. — Не е за вярване, че Ленъкс ме притиска така. Мразя известните мъже.

— Напротив, обичаш ги и затова искаш да бъдеш с тях колкото е възможно по-често.

— Мразя ги. — Кийша явно не ми обърна внимание. — Мислят се за супер пичове, скъпа, а искат ти да вършиш цялата работа.

О, не, бе започнала да говори на негърски уличен жаргон, който бе усвоила от Рики Лейк и Сали Джес Рафаел. Винаги ги гледахме заедно по телевизията, преди жестоките ми родители да ме принудят да започна работа. Любимите ни епизоди бяха онези, в които чернокожи жени си крещяха една на друга. Кийша се тресеше от смях и ръкопляскаше.

— Моят пич си има мен и не му трябва някаква фльорца с надупчен чорапогащник.

— Скъпа, стига си се фукала. Той ми купува цветя и бижута, ’щото съм готино парче.

— Не струваш и два цента, камо ли пукнат долар.

— Ти се чукаш за десет кинта, а фризурата ти е за два!

Заливахме се от смях. Предните зъби на някои от тези момичета липсваха, а други тежаха по сто кила и твърдяха, че били секси.

Кийша се държеше като негърка само когато пожелае. Обикновено цветът на кожата нямаше значение за нея, но видеше ли привлекателен чернокож американец, веднага бе готова да извика: «Здрасти, брато», преди да я предупредиш да не прибързва. Веднъж много известен футболист я завел да я запознае с мамчето и била изхвърлена от къщата, защото не можела да готви пиле по креолски, сладки картофи или червен боб с ориз. Истинска трагедия.